Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Какво направих, господи, какво направих?
Изабела клекна под дървената стълба и притисна ръце върху устата си, за да не изпищи. Какво изпитание им предстоеше?
— Погледни! — извика тихо Рудолф и вдигна ръка. Посочи към края на гората, където от мрака се отдели фигура на ездач. Луната стигна зенита си и освети местността. Светлината й беше толкова силна, че хвърляше сенки. Конят вървеше бавно, сякаш носеше тежък товар.
Мартин и Рудолф се загледаха напрегнато към самотния ездач. Той вървеше право към замъка, макар и съвсем бавно. С ужас познаха червено-белия жакет, който мъжът носеше над ризницата, и главата на бик, която украсяваше шлема му. Конят спря на хвърлей камък пред стената и рицарят хвърли вързопа в ръцете си на земята. Двамата зад зъбера най-сетне разбраха какъв беше този вързоп, проснат сега на поляната: пратеникът Валтер!
— Поздрави, господа рицари! — извика подигравателно Гундрам. — Нося ви отговора на княза! — Лицето му се разтегна в широка усмивка. Мартин и Рудолф стояха зад бойницата и не смееха да се помръднат. Рудолф се овладя пръв, спусна се в двора и вдигна тревога.
— Не беше нужно! — извика през смях Гундрам. — Не ви остава нищо друго, освен да освободите Изабела!
— Никога!
— Да не мислите, че съм изминал този дълъг път само за да хвърля пред портата един труп? — Конят му описа кръг. В блестящата козина се отразяваше нощното небе. Отново прозвуча ужасяващият му смях. Той вдигна дясната си ръка и като призраци от блатото от тъмната сянка на гората се отделиха стотина сенки.
Мартин усети грозен натиск върху гръдния си кош. Ето как изглеждаше краят на мечтите му.
— Разбрахте ли, че не ви остава друг избор? — ухили се Гундрам. — Предайте се и ще ви пощадя!
— Сериозно ли? Това ще е първият път, когато ще повярваме в думите ви, Гундрам! — отговори язвително Мартин.
— Давам ви думата си на рицар!
— Вашите думи са черни гарвани, които вещаят гибел. Езикът ви е раздвоен като на змия. А честта ви е омърсена с кръвта на верните ми хора!
— Отивате твърде далече, Мартин! Забравяте в какво положение се намирате!
Мартин знаеше много добре в какво положение се намира. В безизходно!
Рудолф събра всички мъже на двора и им заповяда да се въоръжат. Нямаше да се предадат без бой. Но и той беше наясно, че няма да се справят с превъзходството на войниците.
— Предайте се! — настоя още веднъж Гундрам. — Давам ви време до разсъмване. С първите слънчеви лъчи ще нападнем замъка. Тогава никой от хората ви няма да оцелее!
Той обърна коня си и препусна обратно към гората. Другите ездачи изчезнаха.
Мартин слезе от галерията, за да разпредели постовете, после отиде при Рудолф. Погледна в загриженото лице на приятеля си и кимна. Нямаха нужда от думи, за да се разберат. Съзнаваха, че са загубили.
— Иди при нея — каза тихо Рудолф. Мартин го погледна със съмнение. — Върви, върви — повтори успокоително той. — Ако нападнат, ще вдигна тревога.
Непосредствено след появата на Гундрам Изабела бе изтичала в стаята си. Най-лошите й опасения се бяха потвърдили. Сега неизбежно щеше да се стигне до битка. Но тя все още вярваше, че Мартин има сили да се изправи срещу Гундрам. Естествено не се поддаваше на илюзията, че Гундрам е дошъл сам. Но й се искаше да вярва, че хората на Мартин ще съумеят да се справят с трийсет-четиридесет войници.
Мартин затвори вратата зад гърба си и спря. Лицето му беше сериозно, сякаш разбираше, че съдбата се е обърнала срещу него. Но искаше още веднъж, още само един път да остави жестокостта на света зад вратата на тази стая.
— Реших да намина да видя как си.
Тя стоеше пред него дребна и крехка в простата си рокля. Косата падаше свободно по раменете й, току-що изчеткана.
— Да — кимна тя и се опита да отиде при него, но краката отказаха да й служат.
Мартин пристъпи към нея и тя се уплаши, че пороят на чувствата ще я залее и ще я отвлече незнайно къде. За да се пребори със стихията, отчаяно протегна ръце към него. Той я прегърна, задържа я здраво и усети треперенето й. Вълната ги връхлетя, тя захълца и скри лице на гърдите му. Той помилва утешително косата й и пошепна нещо, което тя не разбра. Думите бяха топли и успокояващи и треперенето й отслабна.
Мартин взе лицето й между ръцете си и видя сълзите, които мокреха бледите бузи. Целуна я, както не я беше целувал никога досега. В целувката беше вложено желание, което вече не я караше да се страхува. Тя го прегърна, ръцете й помилваха гърба му и той усети как по кожата му пробягаха сладостни тръпки.
За миг устните им се отделиха, двамата поеха дъх и се погледнаха.