Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Честно и почтено спечелих ръката на Изабела на турнира — изрева ядно Гундрам. — Тя е моя! Веднага я пусни!
— Ще я пусна, след като князът ме изслуша — изкрещя в отговор Мартин.
— Той не желае да те слуша! Князът няма да преговаря с един престъпник.
Треперейки от ужас, Изабела стоеше зад зъбера и се взираше във възвишението, където стоеше Гундрам. Дори от тази височина тя виждаше ясно мрачното, обезобразено от дълъг белег лице — наличникът на шлема му беше вдигнат. Устата му беше разтегнаха в подигравателна усмивка, ръцете бяха опрени на хълбоците.
Стоманеното острие вледени шията й. Мислите й се надпреварваха. Може би беше по-добре Мартин да я пожертва, вместо да падне в ръцете на Гундрам. Топлината на тялото му милваше гърба й и тя изпита отново сладостта от близостта му. Споменът от случилото се през нощта пареше в крайниците й. Отчаяна, тя се вкопчи в грубия му жакет и простена — той не носеше дори ризница!
— Мартин, нападат от скалата! — изкрещя в този миг Рудолф и хукна с изваден меч към задната част на двора, за да спре нападателите. Вулфхард бе успял да преведе хората си до разрушената стена и да се покатери на скалата. Войниците нападнаха в гръб защитниците на замъка и въпреки ожесточената съпротива ги изтласкаха към централната къща. В този момент Гундрам даде сигнал за нова атака и войниците му отново се хвърлиха към портата.
Мартин пусна Изабела и се хвърли към двора.
— Скрий се! — извика й през рамо той.
Изабела клекна зад най-близката бойница и отправи отчаяна молитва към небето. Чу ужасяващия трясък на чупещите се греди, когато войниците разбиха портата, и победните им викове.
С изваден меч Гундрам влезе начело на хората си в двора на замъка и се огледа. Искаше лично да убие Мартин.
— Махай се, той е мой! — изрева той на един от войниците си, който бе атакувал рицаря.
— Аз пък си мислех, че оставяш другите да вършат мръсната работа! — изсмя се подигравателно Мартин.
— С радост ще те изпратя в ада, негоднико! — отвърна Гундрам и скочи от коня.
Изабела се надигна и огледа двора. Лошо въоръжените селяни не бяха в състояние да спрат превъзхождащия ги противник. Плочите се обагриха с кръвта на онези от защитниците, които не бяха успели да се скрият навреме от мечовете на нападателите.
Но и къде да се скрият? Войниците проникваха в двора от всички страни. Сигурно бяха повече от двеста души, между които имаше и войници на баща й.
Пищящи жени избягаха в старата кула и барикадираха вратата. Започнаха да хвърлят камъни през прозорците, но няколко добре прицелени горящи стрели подпалиха вътрешността на кулата. Писъците на затворените отекнаха оглушително в ушите на Изабела. Стената на древната кула рухна с грозен трясък.
Къде беше Мартин? Ето го там — отбраняваше се ожесточено срещу яростно нападащия Гундрам, който размахваше меча си като побеснял. Гундрам беше могъщ противник и Мартин отстъпваше крачка по крачка. Единствено гъвкавите китки му позволяваха да парира ударите. Гундрам замахваше отново и отново, мечът му съскаше заплашително и падаше с металически звън върху острието на Мартин. Рудолф напразно се опита да пази гърба на Мартин и да отблъсне другите нападатели. Гундрам съзнателно изтласка противника си към горящата главна къща.
Мартин погледна отчаяно през рамо. Пламъците скоро щяха да опарят гърба му. Гундрам веднага се възползва от мига невнимание и заби острието на меча си в лявото му рамо. Мартин извика и падна на колене. Ала веднага стисна здраво зъби и се изправи. Вече не можеше да държи тежкия меч с две ръце.
Гундрам оголи зъби като вълк.
— Най-после си там, където исках да те пратя! — Широка усмивка разтегна лицето му. Дори не си беше направил труда да спусне наличника, толкова сигурен беше в победата си.
Мартин съзнаваше, че ще загуби, че всички бяха загубени! Но щом трябваше да умре, по-добре да се отбранява до последна капка кръв. Болката в рамото беше непоносима, дясната ръка, която стискаше меча, бързо отслабваше.
Гундрам забеляза слабостта на Мартин и в очите му светна лудост. Обзе го жаждата за кръв на ловец, помирисал близката смърт на дивеча. Мартин парира поредното нападение, но Гундрам направи финт с острието и със силен удар изби меча от десницата на противника си. В първия момент Мартин остана неподвижен, смаян от обезоръжаването си, с предчувствие за близката смърт. Погледна Гундрам право в очите, но в този миг изсвири стрела и той извика от болка. Извърна глава и погледна невярващо пронизаната си длан.
Гундрам се наведе и вдигна меча му.
— Бий се като рицар! — извика подигравателно той и му хвърли оръжието. Мартин го улови с лявата си ръка, но от раната в рамото му бликна кръв. Гундрам отново замахна срещу него и го принуди да отстъпи.