Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Изабела усещаше физически напрежението му. Пратеникът Валтер трябваше отдавна да се е върнал. Какъв отговор щеше да донесе, ако изобщо се върнеше? Изабела се страхуваше от този отговор, независимо какъв щеше да бъде.
Тя застана до него и също се загледа в непрогледния мрак. При други обстоятелства щеше да възприеме тази пълнолунна нощ като романтична и близостта на Мартин щеше да накара сърцето й да се разтупти. То и сега биеше силно, но причината беше друга. Докато се мяташе неспокойно в леглото си, през главата й минаваха все едни и същи мисли, натрапваше й се все едно и също заключение: ако князът се съгласи с ултиматума на Мартин и го реабилитира, той ще си навлече омразата и отмъстителността на Гундрам, а може би и на други рицари. За да укроти гнева на Гундрам, князът ще му даде дъщеря си за жена. Гундрам вече бе извоювал това право с победата си в турнира. Изабела беше убедена, че въпреки лъжата си той няма да изпадне в немилост пред баща й.
И втората възможност: Ако князът не се съгласи с ултиматума на Мартин, войниците му много скоро ще обсадят полуразрушения замък. Това означаваше ужасен край за Мартин.
Тя застана до него — дребна, крехка, нежна. Той въздъхна, привлече я в прегръдките си и се уплаши от бялото й лице.
— Господи, Изабела, ти трепериш! От какво те е страх?
— Не, не ме е страх, просто нощта е хладна — отговори бързо тя, но страхът беше изписан на лицето й.
Мартин трябваше да е сляп, за да не го забележи. Заля го хаос от противоречиви чувства и го обзе гняв. Беше много разтревожен за Валтер, опасяваше се, че му се е случило нещо. Усети безмълвния въпрос на Изабела и си пожела тя да го премълчи.
Тя посегна колебливо към ръката, която бе опрял на стената, и помилва пръстите му. Мартин отново отправи поглед към далечината и заговори:
— Не мога да върна живота назад, любов моя, и не искам. Не съжалявам, че лежах в прегръдките ти, но за нас двамата няма общо бъдеще, все едно какво желаем.
— Не бива да говориш така! — Страхът стегна гърлото й. — Не ме оставяй сама, Мартин, не ме отблъсквай!
Той издиша шумно и поклати глава.
— Твоят произход изисква да сключиш политически брак. Колкото и да ме обичаш, това няма да промени нищо.
— А ти? Не ме ли обичаш? — Тя го погледна умолително.
— Обичам те повече от всичко на света. Никога не съм обичал друга жена както обичам теб. Но това не е важно, чуваш ли? Това няма значение!
— Не си прав, Мартин, разбира се, че има значение! Любовта може да промени света. Аз съм сигурна, че имаме общо бъдеще.
Той сложи ръка на рамото й и двамата се загледаха към посребрената равнина, над която минаваше луната. Всеки потъна в мислите си. И двамата бяха неспокойни.
След малко в галерията прозвучаха стъпки и Мартин се обърна изненадано. Беше Рудолф.
— Не искам да ви преча — заговори тихо той, — но трябва да поговорим. — Хвърли бърз поглед към Изабела и сведе глава.
— Опитай се да поспиш — каза й тихо Мартин и тя кимна. Знаеше, че няма да заспи, но трябваше да се оттегли. Мина бързо по галерията и спря в тъмната сянка под стълбичката. Никога в живота си не беше подслушвала, но страхът я принуди. Мъчителната неизвестност трябваше най-сетне да има край!
— Не си ли забелязал, че Констанца е изчезнала? — попита Рудолф веднага щом двамата приятели останаха сами.
— Констанца ли? Не, защо?
— Не знам от колко време я няма, но съм разтревожен.
— Няма ли я? Къде може да е отишла? И защо?
— Питам теб. Все пак с нея бяхте… доста близки.
Мартин го погледна стреснато.
— Господи! — прошепна той. — Мислиш ли, че си е отишла заради Изабела?
— Не знам дали си е отишла, или просто е избягала, без да помисли. Във всеки случай е заради Изабела. Ти посвети цялото си внимание на принцесата и тя страдаше.
— Аз обичам Изабела и не мога да направя нищо — извика възбудено Мартин.
— Според мен Констанца разсъждава другояче. Ти и тя живяхте като мъж и жена и аз съм сигурен, че тя е хранила известни надежди.
— По дяволите, Рудолф, тя знаеше, че никога няма да се оженя за нея! — изфуча Мартин.
— Защо да е знаела? Ти си лишен от правата си, от рицарската част и си на едно стъпало с нея. Какво значение има произходът в сегашното ти положение?
— Но аз… — Като забеляза погледа на Рудолф, Мартин замлъкна. — Честно казано, не бях помислил за това — призна той. — Въпреки това Констанца би трябвало да знае, че аз не мога да се оженя за Изабела.
— Това няма нищо общо. Тя видя, че ти обичаш Изабела, и това разкъса сърцето й.
Мартин въздъхна дълбоко, за да си възвърне самообладанието.