Целувката на прокудения

— Кой ти причини това зло?

— Онзи жалък негодник, онзи Мартин! Заради една принцеса. Аз съм само едно просто селско момиче. Но откакто тя дойде в крепостта…

— О, принцеса значи… Това наистина е много лошо от страна на Мартин. Нима не те обича?

— Досега вярвах, че ме обича, много пъти ми се е клел в любов. Но после… после… — Тя захълца отново. Рупърт я прегърна по-силно.

— Какво стана после? — попита меко той.

— Ами появи се проклетата принцеса. Тя е дъщеря на княза и той я взе за заложница. Тя го омагьоса и вече не е в състояние да мисли за нищо друго. Накрая отиде в леглото й.

От очите й отново потекоха сълзи и намокриха гърдите му. Той притисна устни в косата й. Тя не можеше да види, че очите му блестяха тържествуващо. Ръцете му милваха гърба й и отново я разтърсиха сладостни тръпки. Като въздишаше и плачеше едновременно, тя плъзна ръце към слабините му.

— При това онази изобщо няма понятие как да ощастливи един мъж — заговори обвинително тя. Помилва фалоса му и се възхити на необикновената му големина.

— Той очевидно не е могъл да те оцени, онзи… как се казваше твоят рицар?

— Мартин! Рицарят Мартин от Трейтнар! Не, наистина не, макар че след всяка нощ, която прекарвахме заедно, ме уверяваше колко съм добра. Обаче тази Изабела с детско лице и мършаво тяло му завъртя главата.

— Той е глупак — отбеляза Дьо Казевил и с учудване усети, че Констанца беше много сръчна в разпалването на мъжката похот. Остави я да действа и се усмихна доволно. Каква простота в това възхитително тяло!

— Значи ти напусна неверника? — Това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.

— Да, защото искам да си отмъстя! — В гласа на Констанца прозвуча упорство.

— Правилно си постъпила — промърмори Рупърт. — Който отблъсне жена като теб, не заслужава нищо друго. Сигурно си изминала дълъг път?

— От четири дни вървя пеш. С кон щях да стигна за ден и половина. Рицарят обитава един изоставен замък на юг от тук.

— Бедното ми момиче. Сигурно си предприела това рисковано пътуване, за да се върнеш у дома?

Той продължи да я милва, докато ръцете й масажираха члена му.

— Аз нямам дом. Реших да ида при княза и да му съобщя къде държат в плен дъщеря му. Може би ще ме възнагради и ще мога да започна нов живот.

— Сигурно ще те възнагради. Князът е добър човек.

— Познавате ли го? — попита учудено Констанца.

— Естествено. Аз съм неговият личен лекар. Познавам го отвън и отвътре.

Двамата се засмяха. Той се притисна към нея и Констанца затвори очи с въздишка.

— Мисля, че няма да мога да го направя още веднъж — изрече със съжаление тя.

— Не ти ли хареса първия път?

— Всичко ми е… подуто! — Въпреки мрака той забеляза червенината по лицето й и се засмя тихо.

— Няма от какво, да се срамуваш. Ти си прекрасна жена. Има още много начини да изпиташ удоволствие. Искаш ли да ти ги покажа?

— Да — пошепна тя.

— Тогава се обърни, легни по гръб.

— Какво? — Тя се изкиска несигурно, но изпълни искането му.

— Свий коленете и ги раздели! — Ръцете му се плъзгаха успокояващо по гърба й. — Не се бой, няма да ти причиня болка. — Тя се отпусна веднага, той коленичи зад нея и обхвана хълбоците й. — Забрави Мартин и глупавата принцеса. Сега ще видиш небето и никога вече няма да поискаш друг мъж. Ти наистина заслужаваш особена награда.