Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Като впрегна цялата си воля, той се отдели от нея и се надигна. Над очите му беше паднала мъгла, която замрежваше погледа му. Кръвта шумеше във вените му като бърз планински поток.
Изабела също се надигна и обхвана с две ръце твърдия като камък член. Мартин изпита чувството, че с този жест тя бе завладяла най-дълбоката му същност. Тялото му последва мекия натиск на пръстите й и й позволи да го приближи към себе си.
Той проникна в огнената й утроба и чувствителната кожа на, мъжествеността му се сгърчи. Отново издиша дълбоко, защото не искаше още първото докосване да го повлече във водовъртежа към черната пропаст. Слабините му тръпнеха нетърпеливо и той остана известно време неподвижен, докато отново стана господар на свръхвъзбудените си нерви. Опря се на ръце и я погледна с безкрайна любов. Тя лежеше под него, красивите й бели крака бяха разтворени, тялото й тръпнеше от очакване, меките златни кичурчета в слабините й се бяха объркали с неговия тъмнорус облак от коси и светлина.
Изабела вдигна ръка и помилва коравия, плосък корем, стегнат до болка, за да запази контрол. Слабините му отново потръпнаха и тя усети вибрацията във върховете на пръстите си. На лицето й изгря усмивка. Никога досега не беше докосвала тялото му, а го чувстваше добре познато. Той лежеше върху нея със спокойната увереност, че всичко, което правеше, беше за нея. Тя се учуди колко си подхождаха телата им, в каква хармония се съединяваха слабините им.
Лицето му отново се наведе към нея и тя се отпусна върху напълнените с конски косми възглавници, които подпираха гърба й. Той потърси устата й и когато устните им се сляха, се задвижи в нея.
Още когато Мартин се потопи в плътта й, Изабела изпита чувството, че в утробата й се е надигнала гореща, разпенена вълна, която се разпростря по цялото тяло и накрая удари право в мозъка. Опита се да се пребори със заплашващата я загуба на съзнание, предизвикана от движенията му, и захапа долната си устна, за да овладее възбудата. Застена в устните му, когато той се задвижи в нея, бавно и силно, използвайки цялата дължина на мъжествеността си. Предаде се на ритъма — едновременно движение на телата им, хармония на дишането, могъщи вълни, които връхлитаха и се отливаха. Това беше първична сила, стихия, която сля телата им. Устните му се движеха нежно по бузите й, по брадичката, слязоха по стройната шия към меката вдлъбнатина между гърдите. Тя притисна гърдите си една към друга, за да му даде възможност да целува и хапе и двете зърна, без да прекъсва движенията на слабините си.
Могъщите вълни, които обливаха тялото й и помрачаваха съзнанието й, сега се отляха назад, съсредоточиха се в гърдите и се засилиха неимоверно под милувките на устните му.
Тласкана от вълните на насладата, тя надаваше тихи викове, които се търкаляха през гърлото й и отлитаха като сребърни птици към виолетовото небе. Мартин отново се опря на ръце и погледна с възхищение чувствено извиващото се тяло под своето. Проследи надигането на хълбоците й, които посрещаха тласъците му, ситните капчици пот по кожата й, прилични на бисерна утринна роса. Изабела беше устремила поглед към равномерно движещите се слабини на Мартин, покрити с къдрави руси косъмчета. Тихият шум, идващ оттам, издаваше, че чашата е препълнена с нектара на удоволствието, и той бе готов да я изпие.
Мартин се усмихна и топлият му поглед я помилва. Изабела отбеляза с учудване промяната, която беше станала с лицето му. Напрежението се бе разсеяло, беше отстъпило място на топлина и интимност. Усмивката в очите му, леко отворените устни, зад които святкаха бели зъби, проникнаха толкова дълбоко в сърцето й, че й причиниха непоносима болка. Погледите им се сляха, потопиха се дълбоко един в друг и усмивката на Мартин изчезна. Той зачака съсредоточено начеващата експлозия, проследи постепенното стягане на всяка фибра от тялото си и концентрацията им в една-единствена точка.
Ритъмът на движенията му се ускори. Лицето на Изабела също се изопна от напрежението, което се трупаше във вътрешността й. Двамата дишаха в единен ритъм, движенията им ставаха все по-бързи и силни. Той потъваше в утробата й, тя се надигаше срещу всеки от тласъците му. В тялото на Изабела нахлуваха непоносимо сладостни и заедно с това болезнени тръпки и се съсредоточаваха в мястото, където мекият венерин хълм се разтваряше във влажни, подути устни. Очите й се разшириха в безкрайно учудване от способността на тялото й да изпитва наслада. Въздухът вече не й достигаше, натискът в нея стана непоносим. С цялата сила, която й бе останала, тя се устреми насреща му и в същия миг усети шоковата експлозия на плътта си. Дълбокият вик, който се изтръгна от гърдите му, стигна до нея много отдалеч, тялото му падна върху нейното и се разтърси от силни тръпки. Огнени талази я погълнаха и викът й се съедини с неговия в експлозията на страстта, която двамата не бяха преживявали никога досега. Тя усети как тялото й се разтвори, как топлината преля от нея и изпълни всяка частичка от съществото й и я повлече към дълбок, топъл мрак, който се затвори над главата й.