Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Виждате ли, пак можете да се смеете — отбеляза Дьо Казевил и се приближи още малко. Тя се изтегна на дебелата наметка, която той бе разпрострял на земята.
— Прав сте, сега всичко ми се струва не толкова ужасно — отговори с въздишка тя.
Рупърт посегна към одеялото, привързано на седлото му, и го разпростря върху себе си и Констанца.
— Нощем става хладно — рече меко той и гласът му наподоби гукането на гълъб. — Искам да ви опазя от неправдите на света.
Върхът на перото отново се плъзна по шията на Констанца и продължи към брадичката и устните. Тя се засмя гърлено, надигна се и го хвана със зъби.
Мъжът се усмихна и се наведе над нея. Очите й заискриха кокетно. Той потопи поглед дълбоко в очите й и последните остатъци от съпротивата й се стопиха. Констанца протегна ръце към него и го привлече към себе си. Устните му бяха изкусително чувствени, ръцете му милваха тялото й така умело, че я разтърсиха блажени тръпки.
Изведнъж очите й се напълниха със сълзи и във възбудата й се примесиха хълцания.
— Малката ми — прошепна Рупърт до устните й, — очевидно имаш голяма мъка.
— Да — отговори, хълцайки, тя. — Голяма мъка. — Отново притисна устни към неговите и той я прегърна силно. Знаеше, че е пробил тънката корица и скъпоценното месо на мидата се е разтворило подканващо пред него.
Разтвори бедрата й и чу въздишката й. Веднага усети, че тя има опит, зарадва се на умелите движения на хълбоците й.
— Искаш ли да те направя щастлива? — пошепна в ухото й той.
— Люби ме, моля те, люби ме! — Ръцете й се впиха в раменете му, докато той се движеше в нея предизвикателно бавно. При това наблюдаваше внимателно влажните черешови устни, дългите тъмни ресници, които засенчваха очите й, слушаше думите, с които тя го подканваше да ускори темпото. За първи път от много време отново усети желание в слабините си, настойчив напор да се съедини с жена. Наслади се на момента, засмука пищните й гърди и погали дългите, стройни крака. Освободи я от роклята и покри сладостно извиващото се тяло със своето. Горещата й кожа се отри в неговата и Констанца изпита непознато дотогава блаженство. Отново и отново той прекъсваше темпото на сливането им и се оттегляше от нея, за да я отведе още веднъж и още веднъж към върха на блаженството.
Устните й непрестанно мълвяха горещи думички, шепнеха, въздишаха, съединяваха се с устните му, после нежно се плъзгаха по опънатата кожа на шията му.
— Ох… да… страхотно е… о, божичко!
Той подкрепяше гърчещото се тяло при всеки от оргазмите й и не й даваше да си отдъхне.
Констанца почти загуби съзнание. Намираше се в недействителна вихрушка от почти непоносима наслада, неизтощима страст и болезнен огън в слабините. Загуби всякакво чувство за време и пространство. Остана само тази неутолима жажда за сливане с чуждия мъж. Беше невероятно как той умееше да владее и направлява тялото си, за да й достави такова удоволствие. Отдавна вече нямаше сили да отговаря на движенията му, но той очевидно не го и очакваше.
Рупърт пъхна ръце под гърба й и леко повдигна хълбоците й. Задавени викове се изтръгваха от гърлото й. Струваше й се, че няма да понесе още дълго тази могъща страст. Чуваше бучене в ушите си, сякаш наблизо имаше водопад, по вените й течеше изпепеляващ огън, тялото й се разтваряше. Непознатият мъж я пронизваше с неизтощимата си страст, заливаше я с течен метал, волята му нахлуваше в нея и я завладяваше без остатък. Тя се загуби в прегръдката му, остави го да прави, каквото иска, предаде се на силния му ритъм, докато пред очите й затанцуваха ярки светкавици и от гърдите й се изтръгна викът на спасението.
Рупърт дълго държа в прегръдките си мокрото от пот, извиващо се в тръпките на екстаза тяло. Мина доста време, преди възбудата й да отшуми и да отстъпи място на приятна замаяност. Тя направи безпомощен жест, понечи да каже нещо, но гласът й отказа. Тялото й отново се разтърси от хълцания. Рупърт я притисна до гърдите си.
— Плачи, малката ми, изплачи всичко, което те мъчи.
От тъмните очи се изля солен поток. Тя плачеше и плачеше и се учудваше, че в тялото й се е събрала толкова много течност, която трябваше да се излее навън. Чувстваше се защитена и на топло в прегръдката му, притискаше лице към твърдата му гръд и вдишваше аромата на кожата му. Той я бе обгърнал с ръце и крака и тя беше като в пашкул.
— Каква е мъката ти? — прозвуча тихият, гъргорещ глас, който вибрираше в гръдния кош.
— Той ме предаде — изхълца тя.