Целувката на прокудения

— Как да се държа пред княза? — попита с треперещ глас тя.

— Аз ще бъда до теб — успокои я той и се усмихна. Взе ръката й и я поведе към главната къща. Спря пред тежката врата на залата за аудиенции и й кимна окуражително.

— Почакай тук, ще дойда да те взема! — Открехна вратата и хвърли изпитателен поглед към Гундрам. Рицарят се беше настанил в владетелското кресло и на лицето му все още беше изписано неразбиране. Дьо Казевил се ухили коварно.

— Днес ще се поупражнявате в управлението на княжеството, за което мечтаете — каза му саркастично той, обърна се и отвори вратата.

Галантно взе ръката на Констанца и я въведе в залата.

— Поклони се! — пошепна й той и я натисна надолу.

Констанца едва не падна на пода, докато Дьо Казевил направи само намек за поклон и отново прониза Гундрам с черния си поглед.

— Уважаеми княже — заговори високо той, — позволете да ви представя Констанца. — Ухили се злобно на тъпото изражение на Гундрам и си каза, че много скоро това щеше да се промени. — Младата дама се познава с дъщеря ви и ще ви съобщи интересни неща.

— С дъщеря ми? — попита смаяно Гундрам и Дьо Казевил беше на път да загуби свръхчовешкото си самообладание. Този безмозъчен кретен наистина не заслужаваше да го подкрепя. Но Гундрам беше воин, а Дьо Казевил нямаше никакво намерение да си цапа ръцете. Рицарите и войниците щяха да щурмуват разбойническото гнездо, а той щеше да свърши истинската работа.

— Вести от Изабела, княже — обясни с мек глас Дьо Казевил, сякаш говореше на вдетинен старец.

Гундрам изръмжа нещо неразбрано.

— Аз си мислех, че князът е много по-възрастен — пошепна развълнувано Констанца.

— Е, отдавна е минал най-добрите си години — отговори подигравателно Дьо Казевил. — Не се страхувай, и той е човек. — Обърна се към трона и продължи високо: — А сега, скъпа Констанца, разкажете на княза всичко, което разказахте на мен. За Мартин, за Изабела, за далечния замък…

Той се отдръпна назад и Констанца попита уплашено:

— Отивате ли си вече, господине?

— За съжаление — отговори с усмивка той. — Имам задължения. Князът ще ви възнагради. Нали, княже, сведенията си струват?

При споменаването на Мартин и Изабела Гундрам се бе изправил и лицето му изразяваше пълно смайване. Опита се да се усмихне, но се получи само крива гримаса. За късмет Констанца не го видя.

— Да, разбира се, че ще я възнаградя — отговори бързо той и впи поглед в апетитното момиче.

— Моля ви, княже, не бъдете груб с младата дама. Мартин е измамил доверието й и бедното момиче е много уплашено. Но пред мен изля сърцето си и се надявам да каже същото и на вас.

Той хвърли на Гундрам подигравателен поглед, в който вложи цялото си пренебрежение, и тихо излезе от залата.