Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Изабела се събуди от странен шум: несвързани крясъци, бързи крачки, глух тътен. Огледа се объркано. Беше сама в леглото. Завивките бяха смачкани, отпечатъкът от тялото на Мартин още личеше. Тя го помилва нежно.
След миг вратата на стаята се отвори с трясък. На прага застана Матилда.
— Стани, Изабела, трябва да се махаме оттук!
— Какво има? — попита замаяно младата жена.
— Гундрам напада! Положението ни е отчаяно!
— Нашето положение? — Изабела се опита да размисли над думите на Матилда.
— Побързай, моля те! Трябва да се скриеш в кулата! — Матилда нетърпеливо потропваше с крак.
— Да се скрия ли? Ами ти? — попита Изабела.
— Аз ще се бия! — Матилда изскочи навън.
Изабела усети миризма на огън и нададе ужасен вик. Старият тръстиков покрив на главната сграда гореше! Обзета от паника, тя мина по тъмния коридор и излезе на двора. Там цареше ужасна бъркотия. Няколко души се опитваха да угасят горящият покрив с кофи вода, други мъкнеха камъни към галерията, за да ги хвърлят по нападателите, трети барикадираха портата с дебели греди. Глухият тропот идваше от стенобойната машина, с която войниците на Гундрам се опитваха да разбият портата.
Мартин стоеше в средата на двора и ръководеше защитата. Отчаяният му поглед беше устремен към портата, която всеки момент щеше да се отвори.
— Нападат стената! — извика Рудолф, който стоеше на една от бойниците.
— Още камъни! — изкрещя Мартин. — Вземете ги от кулата!
— Прекалено много са — каза Матилда, която беше изникнала незнайно откъде до Изабела, натоварена с камъни.
— Още греди на портата! — заповяда Мартин.
Изабела изтича при него.
— Какво да правя аз? — попита тя, кършейки ръце.
Той улови китката й и я повлече по стълбите към галерията.
— Какво правиш, за бога? — попита ужасено тя.
Гледката, която се разкри пред очите й, беше повече от страшна. Дълги редици войници се бяха строили пред замъка и щурмуваха стените. Горящи стрели описваха страховити дъги и търсеха уязвими места. Огънят се разпространяваше бързо в тръстиковите покриви и простираше навсякъде жадните си жълти пръсти. Главната сграда гореше цялата.
Мартин довлече Изабела до платформата на наблюдателната кула и я бутна между два каменни зъбера. Прегърна я и я притисна до себе си. С другата ръка опря в гърлото й кама.
— Прости ми, Изабела — прошепна той и по лицето му рукнаха сълзи.
— Какво правиш? — попита невярващо тя.
— Нямам друг избор — обясни Мартин, пое дълбоко дъх и извика с пълен глас: — Чуй ме, Гундрам! Ако искаш да получиш годеницата си жива, кажи на хората си да се оттеглят!
Гундрам вдигна ръка и стрелците спряха. Войниците сведоха оръжията си и зачакаха.
— Трябва да спечелим малко време — пошепна Гундрам, наведен над ухото на Вулфхард. — Оттегли се, вземи трийсет мъже, заобиколете замъка и нападнете отзад. Аз ще говоря с него и ще отклоня вниманието му.
Вулфхард кимна в знак, че е разбрал, обърна коня си и препусна към края на гората. Скрити от дърветата, войниците слязоха от конете и тръгнаха безшумно към задната страна на замъка, където срутените стени бяха защитени само от стръмна скала.
— Както виждаш, заповядах на войниците да спрат атаката — извика Гундрам, присви очи и видя смъртнобледото лице на Изабела, под което проблясваше кама. — Ти, жалко куче, ще си платиш за начина, по който се отнасяш към нея — изсъска през зъби рицарят и извика високо: — Хайде, сега трябва да спазиш думата си на рицар и да я освободиш!
— Думата си на рицар? — повтори подигравателно Мартин. — Аз вече не съм рицар, откакто ти ме обвини в убийството на императора!
— О, да не би да не си бил ти? — изсмя се Гундрам. — Всички са убедени във вината ти.
— Ти знаеш не по-зле от мен, че не съм убил никого. Излъга, за да получиш богатото ми ленно владение и Изабела за жена.