Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, че дойде — пошепна тя.
— Никога нямаше да си простя, ако не бях дошъл — отговори също шепнешком той.
Обгръщаше ги златен здрач, сътворен от светлината на луната в намасленото платно на прозореца.
Той я побутна към леглото и тя потрепери от напора на желанието. В тялото й пламна огън. Той я привлече към себе си, целуна я отново и мълчаливо отвърза избродирания колан на талията й. Изабела наблюдаваше ръцете му с огромно внимание. Устните й бяха леко отворени и връхчето на езика се плъзгаше възбудено по тях. Той вдигна поглед към нея и този малък жест отново го доведе до екстаз. Постара се да се овладее и отговори на погледа й със същата съсредоточеност и сериозност. Плъзна ръце под роклята и докосна бялата й кожа. По тялото й отново пробяга тръпка и тя не се опита да я потисне.
Мартин свали роклята от раменете й и я пусна на пода. Тънката долна риза прилепваше към тялото й. Той прокара пръсти по фината материя, за да усети въздействието й. После се наведе и целуна мястото, където започваха гърдите й.
Изабела отметна глава назад и затвори очи. Слепешком посегна към него, улови простата вълнена риза и развърза връзките на шията. Когато мушна ръце под ризата, усети тръпките в мускулите му навсякъде, където го докосваше, горещината на корема, усети острите косъмчета, които покриваха кожата, и спря върху зърната на гърдите, които се втвърдиха под милувките й.
После вдигна ризата и я измъкна през главата му. За момент двамата се разделиха и той посегна във въздуха, търсейки опора. В мига на слепота, когато тя свали ризата през главата му, той се почувства безкрайно сам. Обзе го страх, че Изабела ще изчезне. Желанието му беше толкова силно, че слабините му болезнено пулсираха. Днес щеше да даде воля на всичко онова, което досега беше потискал с цялата сила на волята си. Не можеше да се брани срещу нещо, което идваше от най-съкровената му същност, от дълбочината на душата му. Изпита внезапен страх, че го бе завладяло нещо, което не можеше да контролира. Свали тънката риза от раменете й и обхвана твърдите й гърди, които се свиха под докосванията му. Потърси с устни малките розови зърна, плъзна език около тях и нежно ги засмука.
— Моля те! — изохка Изабела, опитвайки се да се справи с вцепеняващата слабост в крайниците си. Седна на ръба на леглото и проследи с внимателен поглед как той разтвори кожения колан на панталона си и небрежно го захвърли на пода. Откопча грубия ленен панталон и Изабела протегна ръце към него, защото искаше тя да го свали. Той се учуди, че тя пое инициативата и го съблече, без да сваля поглед от него. Не изпитваше срам, нейното лице също остана спокойно. Защо да се срамуват от нещо, което беше извън тяхната власт? Не само телата им се носеха едно към друго като водни лилии, тласкани от течението, но и душите им, най-съкровените им тайни излизаха на повърхността и се стремяха към съединение.
Изабела докосна нежно възбудения му член и го разгледа внимателно. Това не беше любопитство, а топло чувство на интимност, което й отнемаше страха. Тази част от тялото на любимия мъж щеше да влезе в нейното тяло и да стане част от нея. Докосна го меко с върховете на пръстите си, наведе се и го помилва с устни, плъзна език по връхчето му. Мартин затрепери и трябваше да затвори очи, за да се овладее. Той простена и зарови пръсти в косата на любимата жена. Тя вдигна глава към него и погледът й потъмня от дълбоко желание. Започна да милва ритмично втвърдения член, плъзна пръсти към русите кичурчета, които го заграждаха като златен облак и гъделичкаха бузите й. Усети, че езикът й му доставя безкрайно блаженство и че той едва се държи на крака. Отново обхвана с устни пламтящата главичка и всмука горещината й. Мартин извика и опря ръце на раменете й.
Тя го пусна, облегна се назад и се опря на лакти. Двамата се гледаха ненаситно, за да се насладят на голотата си, да утолят глада си един за друг, но не можеха да се нагледат.
Изабела се изтегна на леглото и протегна насреща му дългите си крака. Той остана прав, но фалосът му сякаш оживя и с всяка вълна на възбуда, която се изливаше в слабините му, потръпваше като хищна котка преди атака. Изабела наблюдаваше възхитено тази игра, докато езикът й се плъзгаше чувствено по устните. Както винаги, този жест предизвика силна възбуда у Мартин и той бе разтърсен от силни тръпки. Погледът му се премрежи от болката, която му причиняваше мъжествеността му.
Съвсем бавно Изабела отвори краката си и той се вгледа в меките златни кичурчета между бедрата, осветени от единствената свещ в стаята. Коленичи на матрака и сведе лице, за да целуне най-съкровеното й място, средоточие на желанието му. Там беше средата на света, началото на живота и той се стремеше да се върне към него. Усети сладката, топла миризма на страстта и съзнанието му се замъгли. Затвори очи и шумно издиша въздуха от дробовете си. Езикът му предпазливо намери пътя до портата на интимността. Някъде много отдалече до ухото му достигна стонът й, прекъсван от сладостни въздишки.