Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
И тогава видя птиците. Огромни бели риболовци, морски птици на мили от всякаква видима вода. Издигаха се от една пукнатина в скалата към връх, разположен в средата на групата скали, няколкостотин фута под мястото, където тя седеше. Птиците се появиха неочаквано, бяха повече от дузина, издигнаха се нагоре с идването на светлината, като по команда, извисиха се в небето и изчезнаха към новия ден, настъпващ от изток.
Какво, зачуди се изведнъж Прейа Старли, правят тези морски птици сред голите скали?
Тя веднага се върна при останалите с новината. Описа им видяното, убеди ги, че си струва да бъде проучено и тогава изведнъж Врий Иридън извика, сякаш бе получил откровение:
— Да, да, точно това търсим!
Всички от групата се оживиха и макар че бяха донякъде резервирани и измъчени от дългото търсене, спането върху скалите цели пет нощи и липсата на добра храна, те излязоха от лагера и тръгнаха към планинския склон със завидна решителност.
Отне им половината сутрин да стигнат до цепнатината, от която бяха излетели птиците. Нагоре нямаше път и пътеката, която бяха принудени да следват, лъкатушеше напред-назад по скалния склон. Налагаше се да са изключително предпазливи и да внимават при всяка стъпка. Прейа, която както винаги водеше, стигна горе първа и изчезна в процепа. Докато другите стигнат до тесния перваз пред пукнатината, тя вече се бе върнала с новината, че има проход, който води през скалите.
Тръгнаха напред в колона по един. Скалните стени се стесняваха около тях. Топлината на слънцето отстъпи място на мрак и хлад. Светлината избледня. Скоро надвиснали над тях скални издатини образуваха таван над главите им и ги затвориха изцяло. Ако въобще проникваше някаква светлина, тя се процеждаше през множеството пукнатини в скалния проход. Скоро очите им привикнаха към мрака и те продължиха. Досетиха се, че за птиците е било по-лесно да се придвижат в по-високите нива, където проходът се разширяваше. Намериха бели пера и парченца стара трева и клонки, които белите риболовци явно бяха носили за гнездата си. А те, разбира се, сигурно бяха далеч напред, където имаше повече светлина и въздух. Дружината продължи.
След известно време скалният таван се спусна толкова ниско, че бяха принудени да пълзят. После проходът се разклони наляво и надясно. Прейа им каза да изчакат и тръгна надясно. Върна се след известно време и ги поведе наляво. Не бяха вървели много, когато проходът отново се разшири и те вече можеха да се изправят. Пред тях светлината вече бе по-ярка. Наближаваха края.
След още петдесетина метра излязоха на брега на огромно езеро. Неговата поява бе така неочаквана, че всички се заковаха на местата си и се втренчиха невярващо. То изпълваше огромен кратер, водите му бяха обширни и спокойни, ненабраздявани дори от най-леката вълничка. Над него се виждаше небето, безоблачен син купол, през който към кратера струеше светлина и топлина. Слънчевите лъчи се отразяваха в повърхността на водата и езерото бе като огледало за околните скали, като изобразяваше дори най-малкия детайл от релефа им. Тей огледа скалите и откри гнездата на риболовците високо горе. Птици обаче не се виждаха. Под заслона на планинските скали и по равната шир на езерото не помръдваше нищо, тишината бе всепоглъщаща и пълна и някак крехка като стъкло.
След кратко обсъждане с Джърл, Прейа Старли ги поведе наляво по брега на езерото. Той представляваше смес от натрошени скали и плоски камъни, които проскърцваха под ботушите им и звукът откънтяваше зловещо в пещеро подобната кухина на кратера. Тей хвърли магията си напред, за да търси капани и скрити опасности, но линиите на земната енергия бяха толкова мощни и древни, че разкъсваха крехката му мрежа и го принуждаваха да я изгражда отново. Той придърпа Джърл близо до себе си и го предупреди, че тук има огромна магия, стара като света.
Тя пазеше кратера и всичко, което лежеше в него. Тей не можеше да открие някаква конкретна опасност в нея, нито източника или предназначението й. Не смяташе, че са заплашени, но беше по-добре да бъдат предпазливи.
Продължиха, докато не обиколиха езерото почти наполовина. Все още не се забелязваше никаква следа от живот или знак, че отвъд има нещо, което могат да видят. Нито Тей със своята друидска магия, нито Врий Иридън с дарбата си на локат успяха да открият онова, което търсеха. Слънцето беше проникнало отвъд скалния склон и сега приличаше директно над тях — горящо кълбо насред синьото. Не можеха да погледнат нагоре, без да ги заслепи, затова свеждаха очи към земята, докато вървяха.