Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
И така бе редно, разсъди той. Беше се подготвял за това през тези петнадесет години, през почти целия си съзнателен живот. Времето, прекарано в Паранор, всъщност бе посветено на това. Нищо, което бе вършил досега, не можеше да се сравни с предстоящата му задача. Като останалите друиди, той бе прекарал дните в Паранор, погълнат от проучванията си, в търсене на познание и това, че беше продължил да развива магическите си умения, не променяше факта, че бе водил предимно уседнал живот. Беше живял петнадесет години в изолирана, уединена крепост, без да се интересува от света навън. Сега, когато службата му в Паранор бе изтекла, животът му щеше да се промени завинаги. И промяната започваше тук, в тези планини, сред останките от други векове, с талисман, невиждан от никого след появата на човешкия род.
Затова не биваше да се провали — това беше най-важното. Провалът значеше и край на всяка надежда да бъде спрян Господаря на Магията, край на всеки шанс да бъде създадено оръжие, което да го унищожи, и най-вече край на живота на Тей. Нямаше да има втора възможност, нямаше да може да се върне и да опита отново. Това усилие щеше да бъде кулминацията на годините, посветени на заниманията с друидска магия. Щеше да бъде апотеоз както на това, че магията може да бъде съзидателна, така и на основната цел на живота му като друид.
Но притесненията му далеч не се ограничаваха с това. Групата им бе изтощена от постоянното преследване, от бягствата и криенето, от измъкването от капани, от недостига на сън и дългите часове езда. Не бяха яли както трябва повече от седмица, лишени от провизиите, които се надяваха да съберат, защото бяха захвърлили целия си улов по време на бягството. Бяха обезсърчени от загубата на другарите си и от страха, непрестанно разяждащ увереността им, че търсенето ще успее. Никой не говореше за тези притеснения, но те бяха там — в лицата им, в очите им, в начина, по който се движеха, явни за всеки, който си направеше труда да ги погледне.
Времето ни се изплъзва, мислеше си Тей. Процеждаше се като вода през шепи и ако не внимаваха, можеше да се окаже, че е изтекло.
С падането на нощта вече бяха при входа на прохода и установиха лагера си в една рядка горичка от елши, откъм подветрената страна на планината. На тази височина бе хладно, но не чак мразовито. Скалните стени сякаш събираха и задържаха дневната топлина в прохода, вероятно защото се спускаха рязко в дълбока долина, която свързваше източните и западните части. Ядоха пестеливо, вода все още имаха. Увиха се в одеялата си и заспаха необезпокоявани.
На зазоряване отново потеглиха. Изгревът се изля в долината и освети пътя им с неясни сияния, които проблясваха по източния хоризонт като сигнални огньове. Прейа Старли ги водеше, като разузнаваше на няколкостотин метра напред от основната група и се връщаше от време на време да докладва, да предупреждава за пречки и да им посочва по-лек маршрут. Тей вървеше с Джърл, но не говореха много. Вече се изкачваха нагоре от долината през западния й край, като излизаха от сянката на двата върха, и внезапно откриха, че пътят им е препречен от масивна грамада, която сякаш беше формирана от огромни пластове земя, начупени и струпани от ръцете на гигант. Пред тях стената на Брейклайн се издигаше до небесата, а нащърбените й върхове бяха като скупчени заедно от ръцете на същия гигант, събрани по някаква напълно случайна и неразбираема логика, очакващи някой да ги подреди и да ги постави отново на местата им.
Прейа се върна да ги преведе вляво от грамадата почти цяла миля, по една пътечка, която се извиваше нагоре към острите скали. Сега бяха изчерпали цялата информация от възродилия се спомен на Джърл и вече не им оставаше нищо друго, освен да продължават, докато нещо от видението на Бремен не се появи само. Катереха се по скалите, избягвайки цепнатините, които се спускаха право в мрака, и се придържаха настрани от ръбовете на склоновете и стръмнините там, където при една погрешна стъпка можеха да полетят надолу завинаги. Джърл беше прав, като остави конете, помисли си Тей. Тук щяха да са напълно ненужни.