Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Този ден той като че ли беше в по-добро настроение. Все още беше необщителен и сдържан, но вече не така груб. За това вероятно бе допринесъл и фактът, че сега имаха доста по-добра представа къде отиват. В действителност той се бе извинил на Тей по един доста безцеремонен начин, като бе обяснил поведението си с недостатък в характера. На Врий обаче не каза нищо и Тей предпочете да остави нещата да поулегнат.
Прейа Старли не изглеждаше никак впечатлена от промяната в поведението на Джърл и през цялото време разговаряше с него, сякаш всичко е наред. Тей реши, че тя сигурно вече е опознала настроенията на приятеля му доста добре и е намерила начин да отвръща на всяко от тях. Той изведнъж усети пристъп на ревност, защото между тях двамата не съществуваше такава близост. Още веднъж осъзна, че е аутсайдер, завърнал се изведнъж в стария си живот и все още опитващ се да се нагоди към него. Не знаеше защо това го тревожи толкова, като се изключеше фактът, че с живота му в Паранор бе свършено и му предстоеше отново да свикне с двоякото си отношение към Прейа и Джърл. Не можеше да твърди, че е особено честен с тях, защото бе крил чувствата си към Прейа и от двамата. Или поне така си мислеше. Може би те знаеха много повече, отколкото показваха, и сега той играеше някаква игра на тайни там, където тайни вече нямаше.
Отново тръгнаха по изгрев и стигнаха Клещите по пладне. Тей веднага разпозна върховете, ясното указание от видението на Бремен. Те се издигаха и оформяха на хоризонта остро V, раздалечени доста един от друг и оформящи дълбока цепнатина. Пред тях имаше лабиринт от по-малки възвишения, носещи следите на времето и стихиите, напълно голи, ако не се брояха няколкото разпръснати тук-там групички ели и елши, както и няколко упорити туфи трева и диви цветя. Отвъд тях, след V-образната цепнатина, се издигаше планинска стена, така мъглива, че не можеха да се видят очертанията й.
Джърл заведе групата до началото на прохода, който водеше нагоре към върховете, и там слязоха от конете. Пред тях в небето се рееха грабливи птици и описваха широки, изящни кръгове. Денят беше ясен и светъл; дъждоносните облаци се бяха понесли на изток, към Саранданон. Тей усети слънцето по лицето си, топло и успокояващо, когато се загледа нагоре към прострялата се безкрайна шир от скали и дефилета и се зачуди какви ли тайни крият.
— Ще оставим конете тук и ще продължим пеша — обяви Джърл и се ухили самодоволно, щом видя изражението му. — Във всеки случай можем да продължим с конете само още малко, Тей. После ще трябва да ги оставим на преследвачите си. Ако направим това сега, ще можем да ги скрием в гората. Може да се наложи да се върнем пак тук, преди да приключим задачата си.
Прейа го подкрепи и Тей знаеше, че са прави, макар че не му се искаше да оставят животните, които ги бяха превели през толкова опасности. И без това се бяха сдобили толкова трудно с тях. Но на онези, които ги преследваха, също щеше да се наложи да продължат пеша, щом стигнеха дотук, затова той реши, че това е най-доброто, което могат да направят.
Джърл избра един от елфите-преследвачи, прошарен ветеран на име Обан, да остане с конете. Инструктира го да отведе животните и да ги скрие някъде, където няма да могат да ги открият, после да остане на пост, докато дружината се завърне. Обан искаше да се присъедини към тях, след като скрие конете, но Джърл изтъкна, че може да се наложи да ги закара на друго място, ако преследващите ги гноми се приближат прекалено близо до тях и че ще е необходимо той да доведе конете при другарите си, ако бъдат нападнати при слизането от върховете. Обан се съгласи неохотно, взе поводите на конете и замина.
Джърл поведе останалите. Вече бяха само седмина — той самият, Тей, Прейа, Врий Иридън и последните трима от елфите-преследвачи. Тръгнаха през лабиринта от скали и дървета към мрачната пролука между Клещите.
Катериха се през остатъка от деня. Докато напредваха, Тей се хвана, че отново премисля задачата, която им предстоеше. Вярно бе, че и останалите от групата споделяха отговорността за намирането на Черния елфически камък, но все пак заръката на Бремен бе отправена изрично към него. Освен всичко останало, той бе и единственият друид сред тях. Само той можеше да борави с магия и да им осигури някаква реална защита. А и беше най-подготвеният да открие и запази Черния камък. Не бе забравил онази част от видението на Бремен, която намекваше за опасността, обграждаща скривалището на Камъка, внушението за мрачната спирала, която го пази от посегателства, неподправеното усещане за нещо зло. Тей се опасяваше, че откриването му ще е само първата стъпка. След това им предстоеше да го запазят, което нямаше да стане лесно и безопасно. Щом Камъкът бе останал недокоснат толкова векове, сигурно бе силно защитен. Врий Иридън и Прейа Старли можеха да му помогнат при намирането. Джърл Шанара и елфите-преследвачи сигурно щяха да му съдействат да го вземе. Но по-голямата част от бремето лежеше на неговите плещи.