Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
И тогава, с настъпването на зенита, Тей Трифънйъд видя сянката.
Беше се отдръпнал, за да открие по-високо място, от което да огледа другия бряг през заслепяващите отражения по повърхността на езерото. Докато търсеше подходяща позиция, откъдето да види нещо въпреки блясъка, той забеляза, че сянката на една голяма издатина високо над езерото пада върху скалната стена на няколко метра напред. Сянката пълзеше по стената до една тясна пукнатина и спираше. Нещо около тази пукнатина привлече погледа му. Той изпрати магията си да я изследва.
Това, което откри, беше надпис, издълбан в скалата.
Тръгна бързо напред, за да настигне Прейа, и заедно насочиха дружината натам. Секунди по-късно стояха пред цепнатината, взирайки се в надписа. Той беше древен и неразгадаем. Беше на елфически, но на непознат диалект и почти изличен от времето.
Тогава, внезапно вдъхновен, Врий Иридън пристъпи напред, накара Джърл и Тей да го повдигнат, протегна ръка и прокара пръсти по надписа. Остана така за момент, със затворени очи, ръцете му ту се движеха, ту спираха, ту пак започваха да го обхождат. После се спусна пак долу. Като в транс, той се наведе към скалата, на която стояха, и като, че без да вижда какво прави, защото очите му бяха втренчени в нещо, невидимо за останалите, започна да драска с парче камък думи по гладката повърхност.
Тей се наведе, за да прочете написаното.
ТОВА Е ЧУ МАГНА. НИЕ ВСЕ ОЩЕ ЖИВЕЕМ ТУК. НЕ ДОКОСВАЙ НИЩО. НЕ ВЗИМАЙ НИЩО. НАШИТЕ КОРЕНИ СА ДЪЛБОКИ И СИЛНИ. ПАЗИ СЕ.
— Какво означава това? — прошепна Джърл.
Тей поклати глава.
— Това е магическа защита над онова, което лежи отвъд тази цепнатина. Означава, че всяко вмешателство ще доведе до неприятни последствия.
— Тук се казва, че те са още живи — обяви Врий Иридън, а в гласа му звучеше неверие. — Това не може да бъде! Погледнете този надпис! Той е още от света на магията!
Те стояха, като ту се втренчваха в надписа, ту в цепнатината, ту се споглеждаха. Зад тях елфите-преследвачи и Прейа Старли чакаха. Никой не продумваше. Усещаха как времето се изнизва, как миналото и настоящето се сливат и преминават отвъд всяко понятие за земен живот и история. Сякаш бяха на ръба на пропаст, със съзнанието, че една грешна стъпка би ги запратила направо към смъртта. Хей чувстваше присъствието на магия така силно, сякаш усещаше допира й с кожата си. Магия стара, мощна и неустоима, надхвърляща всяка нужда и цел, изпълваше всичките му сетива и заплашваше да го залее изцяло.
— Не сме дошли чак дотук, за да се връщаме обратно — тихо рече Джърл, като погледна към Тей. — Не и без причина.
Тей кимна. Той също бе решен да продължат. Погледна към Врий Иридън, Прейа Старли, към елфите-преследвачи, които стояха зад нея, и накрая пак към Джърл. Той му отвърна с крива усмивка.
Друидът пое дълбоко дъх и пристъпи в тъмната паст на пукнатината.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Пукнатината бързо се разшири и прерасна в коридор, достатъчно широк да минат двама елфи един до друг. Стъпала се виеха надолу в мрака, който бе толкова непрогледен, че дори изключително острото зрение на Тей не успяваше да различи нищо. Той се придвижи няколко метра напред, като опипваше стената, и откри метална плоча. Когато я докосна, от плоската и повърхност заструи светлина — бледожълта и студена. Той се взря изненадан в нея; тук имаше магия, каквато не бе срещал досега. Светлината разкри още една плоча, малко по-напред. Тей тръгна към нея, положи ръка отгоре й и тя също засия. Това го изуми. Чуваше стъпките на останалите, които идваха зад него. Почуди се какво ли си мислят. Но никой не проговори, а и той не се обърна към тях. Вместо това продължи, като докосваше металните пластини и така осветяваше пътя им през мрачния коридор.
Спускаха се дълго. Тей не можеше да определи колко, беше се концентрирал изцяло върху разпростирането на друидската магия напред по прохода, за да открие скрити капани. Металните плочи, които излъчваха светлина, бяха признак на съвършенство, каквото не беше очаквал. Магията на Вълшебното царство не беше добре позната, тъй като по-голямата част от нейните тайни бяха изгубени с времето, но Тей винаги я беше смятал по-скоро за природна, отколкото за технологична. Плочите му подсказваха, че е грешил, и това го направи неспокоен. Реши, че тук не бива да приема нищо за даденост. Следвайки въздушните течения, плъзгайки се през пролуките между камъните, лъкатушейки между прашинките, които се вдигаха от стъпките им, друидската му магия изследваше всичко. Бързо и прецизно той обследваше и подреждаше в ума си тайните на света, през който минаваха. Не откри никаква следа от човешко присъствие, макар че предупреждението над входа намекваше за обратното. Не откри знак някой да е минавал оттук от години, може би и от векове. И въпреки това имаше натрапчивото усещане, че е наблюдаван, че някой го преценява, че нещо чака пред тях, търпеливо и неумолимо.