Първият крал на Шанара

Джърл внимателно освободи ръката си от хватката му.

— Не се страхувам от нищо и ти го знаеш — отвърна той меко.

Тей кимна.

— Да, знам го. Но сега те моля, позволи на Врий да опита.

Те седнаха близо един до друг в тишината. Врий Иридън взе ръцете на Джърл Шанара в своите. Държеше ги хлабаво и се взираше право в очите му. После затвори своите. Тей ги наблюдаваше с безпокойство. Джърл се бе напрегнал като котка преди скок, готов да избяга при първия признак на опасност. Локатът, от своя страна, беше спокоен и вглъбен, особено сега, потънал някъде дълбоко в съзнанието на Джърл, в търсене на това, което им трябваше. Двамата останаха така няколко секунди, свързани — странен съюз. Никой не показваше с нищо какво се случва.

И тогава Врий Иридън пусна ръцете на Джърл и кимна рязко.

— Намерих го. Поне отправната точка. Имаш много добра памет. Двата върха във формата на буквата V се наричат Клещи — или поне ти така ги наричаш.

— Сега си спомням — каза тихо едрият мъж. — Преди пет-шест години, когато търсех трети проход към низината Хори. В планините северно от Уорл Рън, сред най-едрите масиви. Нямаше начин да се открие проход там, затова се отказахме. Но помня двата върха. Да, помня ги!

Изведнъж ентусиазмът му сякаш започна да се топи и раздразнението му се върна.

— Е, достатъчно. — Той кимна рязко, повече на себе си, отколкото на тях и се изправи. — Вече имаме отправна точка. Надявам се, че всички са доволни. Сега може би ще мога да поспя малко.

Вбесен, той се отдалечи. Тей и Врий Иридън гледаха след него, без да продумат.

— Обикновено не се държи така — рече накрая Тей.

Локатът се изправи.

— Току-що изгуби шестима от хората си, които му вярваха, в нападение, което чувства, че е можело да бъде предвидено. — Тей се взря в него и старецът сви рамене. — В момента мисли за това. Не можа да го скрие от мен, макар и да се опита.

— Но тези мъже не умряха по негова вина — обяви Тей. — Никой нямаше вина.

Локатът присви очи към него.

— Само че Джърл Шанара не гледа на нещата по този начин. Ами ако ти беше на негово място, как щеше да се чувстваш?

После Врий се изправи и се отдалечи, като остави Тей да размишлява сам по въпроса.

Групата отново потегли с пукването на зората, като се отправи на север през планините към Уорл Рън. Прейа Старли се бе върнала през нощта, за да докладва, че няма никакви следи от преследвачи наблизо. Но никой от елфите дори за момент не си помисли, че са в безопасност. Това означаваше само, че си бяха осигурили малко повече свободно пространство. Гномите все още бяха някъде там и ги търсеха. Но щеше да им е много трудно да ги открият в планините, където следите имаха склонността да изчезват сред безчетните скали и объркани проходи. Ако имаха късмет, можеха да се изплъзват от преследвачите си достатъчно дълго, за да открият това, което търсеха.

На Тей му се струваше, че подобна възможност е твърде оптимистична, но пък беше най-доброто, на което можеха да се надяват. Яздеха на север през остатъка от деня, без да видят никакви преследвачи. Следваха дълбоките долини, които прорязваха източната периферия на лабиринта на планините, към прохода Уорл Рън. Установиха се да нощуват на едно равно място, от което се виждаше проходът и долините, които водеха към него откъм Саранданон. Сега бяха близо до мястото, откъдето Джърл беше видял формацията, наречена от него Клещите.