Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Стълбището свърши пред масивна желязна врата, по която нямаше никакви ключалки. Не я пазеше никаква магия. Над ръждивата й, корозирала рамка, в камъка бяха издълбани думите ЧУ МАГНА — но само те и нищо повече от надписа над цепнатината, през която бяха влезли.
Останалите от малката група се скупчиха около него. Прейа Старли, застанала на четири крака, започна да оглежда земята пред вратата, после стана и поклати глава. Никой не бе минавал оттук от много дълго време.
Тей провери двете крила на вратата и процепа между тях. Не откри нищо. Пристъпи напред, хвана големите железни дръжки и ги натисна надолу.
Дръжките поддадоха лесно, езичетата се освободиха и крилата на вратата се отвориха навътре в пълен синхрон. От отвора се появи мъглива светлина, която заструи с неземно потрепване, сякаш се процеждаше през стъкло, покрито от дъждовни капки.
Пред тях се извисяваше огромна крепост. Каменните й блокове бяха така древни, че ръбовете им бяха вече изгладени от времето, а повърхността им бе така напукана, сякаш бяха покрити с паяжина. Това беше удивителна конструкция, с кули, извисяващи се хармонично над бойниците, на всеки ъгъл имаше цяла плетеница от свързани помежду си парапети и подвижни греди, и тесни проходи, извиващи се в сложни спирали, подобни на преплетените нишки в гоблен. Крепостта се издигаше все по-високо и по-високо, а върхът й бе почти невидим за окото. Планината я обграждаше от всички страни, като само отгоре се откриваше небето, над тавана от облаци и мъгла. Дървета и шубраци растяха нагъсто по скалните стени, до най-високите им нива, клони и лози се спускаха през шпиловете във вътрешността на крепостта, а дневната светлина едва проникваше през обърканата им плетеница. Явно странната й природа се дължеше на тях. Защото тя се процеждаше през филтъра на растителния саван и се отразяваше чудно през мъглата, като обливаше камъка с воднисто сияние.
Тей пристъпи през вратата в огромен двор, който обграждаше цялата крепост. Сега откри, че е минал през нейната външна стена, каквато всъщност представляваха скалните върхове. Обърна се назад и се взря в тях изумен, осъзнавайки, че с времето планината се е надигнала и се е приближила към древната крепост, докато стените й са започнали да се пропукват и раздробяват. Сантиметър по сантиметър, планината бе започнала да поглъща отново земята, на която бе изградена крепостта. И един ден щеше окончателно да я заключи, може би за добро.
Продължиха из двора, като се оглеждаха наоколо предпазливо. Въздухът беше влажен и зловонен, миришеше на блато и гнило. Това бе странно, тъй като бяха навътре в планината. Но те се бяха спуснали доста надолу, откакто влязоха през пукнатината в кратера, и Тей предполагаше, че може би отново са близо до морското равнище. Той вдигна поглед към дърветата, храстите и лозите, които растяха високо над тях, по скалата, и видя, че мъглата е по-скоро ситен дъжд. Усещаше влагата по лицето си. Погледна към крепостните врати и прозорци, които приличаха на черни дупки в мъглата. Метални дръжки и ключалки висяха напълно ненужни; почти на всеки ъгъл дървото бе прогнило. Влагата беше разяла камъка и хоросана. Тей се приближи до стената на най-близката кула и потри камъка с ръка. Повърхността му се зарони като пясък под пръстите му. Тази древна крепост, тази Чу Магна създаваше неприятното усещане, че ще се разпадне при първия по-силен полъх на вятъра.
И тогава Тей видя Врий Иридън, който бе коленичил в центъра на двора, с наведена между раменете глава, обвил ръце около себе си, за да не се свлече напълно, дрезгавото му дишане отекваше в тишината. Втурна се и коленичи до него. Прейа също се появи, после и Джърл, по лицата им бе изписана тревога.
— Какво става? — попита Тей. — Зле ли ти е?
Локатът кимна бързо, протягайки ръце към него, молейки за подкрепата му, трепереше като в треска.
— Това място! — едва промълви той. — По дяволите, не го ли усещаш?
Тей го притисна към себе си.
— Не, не усещам нищо. Ти какво чувстваш?
— Ужасна мощ! Зло, дере като пясък кожата ми! Първо не усещах нищо и после изведнъж се появи! Завладя ме изцяло! За миг не можех да си поема дъх!
— Какво представлява? — бързо попита Джърл, като се приближи още към тях.