Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Почти без да се замисля, той слезе от стълбите и забърза към нея. Беше само на няколко метра, когато Джърл Шанара го хвана за ръката и твърдо го придърпа назад.
— Не бързай толкова, Тей — предупреди го той.
Стреснат, Тей погледна приятеля си, после видя, че Врий Иридън отново се е свлякъл на колене и клати бавно глава наляво-надясно, поддържан от Прейа. Друидът внезапно осъзна колко силен бе бил импулсът му да тръгне напред, да проучи това, което вижда. Усети обаче и че изцяло е лишен от защитите си. В нетърпението си беше изпуснал неволно мрежата на друидската магия.
Без да казва нищо, той бързо отиде до коленичилия Врий. Локатът веднага го сграбчи, като по-скоро го усети, отколко видя, и го привлече към себе си.
— Черният камък на елфите — изсъска той през зъби, които бе стиснал, сякаш да преодолее някаква вътрешна болка — е тук!
С трепереща ръка Врий посочи към градината.
Прейа докосна рамото на Тей съвсем леко само колкото да я погледне. Червеникавокафявите й очи излъчваха тревога.
— Той се свлече, щом ти слезе от стълбището. Нещо го нападна. Какво стана?
Тей поклати глава.
— Не съм сигурен.
Взе ръцете на Врий Иридън в своите. Локатът потрепна, после застина отново. Тей призова магията си, целителната й сила, и я изпрати да се влее в тънките ръце и крехкото му тяло. Врий Иридън въздъхна и отново притихна, главата му клюмна.
Прейа погледна към Тей и изви вежда.
— Само го придържай за момент — каза й той. После се надигна, застана до Джърл и го попита тихо:
— Какво мислиш, че прави тази градина тук?
Приятелят му поклати глава и отвърна:
— Нищо добро, ако в нея лежи Черният камък. На твое място не бих пристъпвал в нея.
Тей химна.
— Но иначе не мога да стигна до него.
— Бих се учудил, ако стигнеш до него, дори и да влезеш в градината. Ти сам каза, че видението е съдържало предупреждение за нещо, което пази Камъка. Може би това е градината. Или нещо, което живее в нея.
Те стояха и се взираха в плетеницата от лози и клони, опитвайки се да доловят нещо от опасността, която усещаха, че ги очаква. Като че ли лек ветрец разклати за миг листата, но нищо друго не помръдна. Тей протегна ръка и изпрати нишка от магията си, за да изследва вътрешността на градината. Тя си запроправя път навътре, претърсвайки внимателно. Но там нямаше нищо освен това, което вече бяха видели — стройни дървета и лози с искрящи листа, и почвата, на която растяха.
И все пак друидът усещаше някакъв живот, нещо повече от растенията, присъствие на нещо силно, древно и смъртоносно.
— Ела с мен — каза накрая той на Джърл.
Те се отделиха от групата и започнаха бавно и внимателно да изследват външния периметър на градината.
Алеята беше широка и свободна, така че имаха видимост във всички посоки. Всяка страна на градината бе дълга няколкостотин метра и навсякъде се виждаше все същото — цветя по края, дървета и лози във вътрешността. Нямаше никакви пътечки. Нито признаци на друг живот. Нито някаква следа от Черния елфически камък.
Накрая се озоваха на мястото, от което бяха тръгнали. Тей отново се приближи към Врий Иридън. Локатът отново бе дошъл в съзнание и се бе свил до Прейа. Очите му бяха отворени и се взираха в градината, но на Тей му се стори, че всъщност виждат нещо съвсем друго.
Друидът коленичи до стареца и тихо го попита:
— Сигурен ли си, че Черният елфически камък е тук?
Локатът кимна.
— Някъде в този лабиринт — прошепна той, гласът му бе груб и надебелял от страх. Очите му внезапно се вдигнаха към Тей. — Не бива да ходиш там! Няма да излезеш отново, Тей Трифънйъд! Онова, което пази Камъка, живее в това място и те чака!
Юмрукът му се вдигна пред изкривеното му от болка лице.
— Послушай ме! Няма да можеш да устоиш пред него!
Тей стана и отиде при Джърл Шанара.
— Искам да направиш нещо — каза му, като внимаваше Врий Иридън да не го чуе. — Извикай останалите елфи тук, а Прейа остави с локата.
Джърл го гледа известно време, после направи знак на елфите-преследвачи да се приближат. Когато се събраха, погледна питащо към Тей.
— Искам да ме хванете за ръцете — рече им друидът. — По двама от всяка страна. Дръжте ме и не ме пускайте, без значение какво казвам или правя. Не ме изпускайте. Не реагирайте на това, което ви говоря. Дори не ме поглеждайте, ако можете. Ще успеете ли да го направите?
Елфите преследвачи се спогледаха и кимнаха.
— Какво смяташ да правиш? — настоя Джърл.
— Ще използвам друидската магия, за да открия какво е скрито в градината — отвърна Тей. — Нищо няма да ми се случи, ако запомниш това, което ти казах.