Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Том започна да показва покупките и да обяснява какво е видял:
— Мардецин не е толкова процъфтяващ, колкото изглежда от пръв поглед. — Той сложи на земята една торба с ябълки и още една с някакъв тъмнозелен сбръчкан зеленчук. — При тази замряла търговия с Тарабон градът запада. — Останалото, изглежда, бяха само торби с боб и ряпа, плюс говеждо, наръсено с червен пипер, и осолен бут. И една сива глинена бутилка, запечатана с восък, за която Нинив беше сигурна, че е пълна с ракия. И двамата мъже се бяха оплаквали, че си нямат нещо да „му ударят“ вечер. — Не можеш две крачки да направиш по улиците, без да срещнеш Бели плащове. — Той поглади дългите си мустаци и за миг се умисли. — Не мога да разбера какво е намислил. — Том не обичаше нещо да не му е ясно; обикновено няколко часа пребиваване в едно място му бяха достатъчни, за да долови всички течения между Домове на благородници и търговци, съюзите, заговорите и контразаговорите, които съставляваха така наречената Игра на Домове. — Според слуховете Ниал се опитва да предотврати война между Иллиан и Алтара, или може би между Иллиан и Муранди. За такова нещо е безмислено да събира войници. Едно нещо ще ви кажа обаче. Каквото и да твърди онзи лейтенант, храната, която се изпраща в Тарабон, се изкупува с кралски данък и хората никак не са доволни от това. Не искат да хранят тарабонците.
— Крал Айлрон и лорд-капитан командирът не са наша грижа — каза Нинив, докато оглеждаше донесеното от него. Три осолени бута! — Ще минем през Амадиция колкото можем по-бързо. Навярно двете с Елейн ще имаме повече късмет с намирането на зеленчуци от теб. Имаш ли нещо против да се поразходим, Елейн?
Елейн веднага стана, оправи сивите си поли и вдигна шапката си от фургона.
— Много добре ще ми дойде след толкова седене на тази седалка. Може би няма да е лошо за разнообразие Том и Джюйлин да ми позволяват от време на време да яздя Кръшкач. — За първи път тя не погледна стария веселчун с кокетство, което все пак беше нещо.
Том и Джюйлин се спогледаха. Тайренският хващач на крадци измъкна от джоба на палтото си монета, но Нинив не му остави възможност да я подхвърли.
— Ще се оправим и сами. Трудно може да се очаква някаква неприятност при толкова много Бели плащове, които поддържат реда. — Тя намести шапката на главата си, опипа дали забрадката е стегната здраво и изгледа твърдо двамата мъже. — А освен това всички тези неща, които е накупил Том, ще трябва да се заделят за по-късно. — Двамата мъже кимнаха бавно и неохотно, но все пак се подчиниха. Понякога наистина приемаха ролите си на техни защитници прекалено на сериозно.
Докато вървяха към Мардецин, Елейн каза:
— Ти явно поиска да се поразходим, за да поговорим насаме, Нинив. За Могедиен ли става въпрос?
Нинив примигна и я изгледа накриво. Нямаше да е зле все пак да не забравя, че Елейн не е глупачка. Просто от време на време се държеше като такава. Нинив реши да се постарае на всяка цена да сдържи яда си — това щеше да е много трудно, след като не можеше да си позволи да го уталожи с викане.
— Не, Елейн. — Момичето, изглежда, смяташе, че трябва да включат в лова си и Могедиен, и така и не разбираше сериозната разлика между една от Отстъпниците и, да речем, Лиандрин или Чезмал. — Смятах, че е небходимо да обсъдим поведението ти по отношение на Том.
— Какво имаш предвид? — попита Елейн. Гледаше право напред, но внезапно избилите на бузите й червени петна издадоха, че много добре знае за какво става дума.
— Той не само е достатъчно стар, за да ти е баща, но…
— Той не е мой баща! — отряза я Елейн. — Моят баща е Тарингейл Дамодред, принц на Кайриен и Пръв принц на Меча на Андор! — Тя оправи ненужно шапката си и продължи с по-спокоен тон: — Извинявай, Нинив. Нямах намерение да викам.
„Спокойно“ — напомни си Нинив.
— Мислех, че си влюбена в Ранд — каза тя, като се опита да придаде нежност на гласа си. Не й беше много лесно. — Поне посланията, които ми даваше, за да ги предам на Егвийн, показваха това. Не е ли така?
Лицето на Елейн поруменя.
— Аз наистина го обичам, но… Той е много далече, Нинив. В Пустошта, обкръжен от хиляда Деви на копието, които припкат, за да изпълнят всяко негово желание. Не мога да го виждам, да говоря с него, да го докосвам. — Последното почти го прошепна.
— Не можеш да допускаш, че ще те остави заради една Дева! — възкликна Нинив. — Вярно, той е мъж, но не е чак толкова непостоянен, а освен това някоя от тях като нищо ще го промуши с копие, ако си позволи да я погледне по-така, макар да е Зората или каквото беше там. Все едно, Егвийн твърди, че го държи под око заради теб.