Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Не знаеше, обаче знаеше, че като отстранява качеството от картината на познатия ни свят, разкрива една огромна значимост на този термин, чието съществуване не бе подозирал. Светът може да функционира без него, но животът би бил така скучен, че едва ли ще си струва да се живее. Всъщност не би си струвало. Изразът „струва си“ е от областта на качеството. Животът ще представлява едно просто живеене без каквито и да било ценности или цели.
Обърна поглед назад към пътя, изминат по тази линия на разсъждения, и реши, че несъмнено е доказал тезата си. След като светът очевидно не може да функционира нормално, ако качеството бъде отстранено, то съществува независимо от това, дали е дефинирано, или не.
След като изгради във въображението си този лишен от ценностна система свят, вниманието му бързо бе привлечено от цял ред социални ситуации, за които вече бе чел. Спомни си също хора от собствения си житейски опит, които биха подхождали за този лишен от ценности свят. Същите, дето се опитваха да го убедят да остави пушенето. Те искаха разумни основания за пушенето му и като не можеше да им ги посочи, се държаха високомерно, сякаш е загубил достойнството си или нещо такова. Искаха да имат причини, планове и решения за всичко. Бяха като самия него. От вида, който сега нападаше. И той дълго време търси подходящо наименование, за да обедини онова, което ги характеризира, и така да може да се оправя с този безценностен свят.
То бе преди всичко в начина на мислене, но не само разумът стоеше в основата. Ставаше дума за едно цялостно отношение към света, една презумптивна представа, че той се развива по силата на закони — разум — и че усъвършенствуването на човека протича главно чрез откриването на тия закони на разума и използуването им за задоволяване на собствените желания. Именно тази тяхна вяра крепи всичко. Той се почуди известно време на тоя образ на лишен от ценности свят — света, в който качеството липсва, извика в съзнанието си още подробности, помисли, после се почуди още малко и помисли още малко и накрая се върна към това, от което бе започнал.
Ръбатост, по-скоро квадратност.
Това е то. Това обобщава всичко. Квадратност. Махнеш ли качеството, получаваш квадратност. Отсъствието на качество е същината на квадратността.
Спомни си за едни приятели художници, с които на времето бе пътувал из Съединените щати. Бяха негри и постоянно негодуваха срещу тази липса на съставката качество, която той описваше. Квадратност. Това бе тяхната дума. Много отдавна, преди средствата за масова информация да я подемат и популяризират сред бялото население на страната, те бяха нарекли цялата тази мисловна нагласа квадратна и не искаха да имат нищо общо с нея. И бе имало фантастична бърканица от размяна на реплики и възгледи помежду им, защото той бе такъв типичен пример за квадратността, за която приказваха. Колкото повече рационални доводи им изтъкваше той, толкова по-мъгляво му звучаха техните отговори. Сега с понятието качество той като че казваше същото, което бяха казвали те, и говореше неясно като тях, макар онова, което казваше, да бе така солидно, ясно и непоклатимо като всяка рационално дефинирана мисловна единица, с която си бе имал работа.
Качество. За това бяха говорили през цялото време. „Човече, номерът е просто да се настроиш на вълната — спомни си да казва един от тях — и да престанеш с всичките твои тъй изпипани седемдоларови въпроси. Ако непрекъснато се питаш какво е, никога няма да ти остане време да разбереш.“ Соул. Душа. Качество. Не е ли едно и също?
Кристализационната вълна се носеше напред. Той виждаше едновременно два свята. Откъм разумната, квадратната страна сега разбираше, че качеството е понятие разграничително. Нещо, търсено от всеки, който се занимава с умствен анализ. Вземаме аналитичния скалпел, поставяме острието точно върху понятието качество, рязваме лекичко и целият свят се разцепва, разграничава се точно на две — квадратен и груви, класически и романтичен, технически и хуманитарен — и делението е чисто. Няма смесване. Няма размиване. Няма разни дреболии, които да са и едното, и другото. Един мисловен пробив, който е не само майсторски, но и плодоносен. Понякога и най-добрите анализатори, като работят с най-очевидни разграничителни понятия, могат да направят разрез и да получат смет вместо резултати. А ето го ценностното понятие качество — тъничка, едва забележима разседна линия. Алогична линия в представата ни за света. Чукнахме по нея и тя се оказа дамар — светът стана на две, раздели се невероятно чисто. Искаше му се да е жив Кант. Той, който майсторски е рязал диаманти. Той би разбрал. Не се опитвай да дефинираш качеството. Това е разковничето.