Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И този Агелмунд, син на Албоин, не беше глупав човек, та само каза:
— Велики хане, и вие, багаини и боили, хранени хански люде. Мога да ви говоря до мръкнало за земите откъм заник слънце. Ала ние сме се събрали да говорим мъжки приказки за облаци и за ветрове. На заник слънце се трупат облаци, но ветровете се въртят в кръг като пияни вихри, та гърмът пада върху главите на тия, които са събудили вихрите. Сега няма западен вятър, който да доведе облак до нашата степ. Аварите не са същите, пък и във всяка десетка от аварската конница само двамина са авари, а трима са болгари и петима са славяни. И между нас и аварите се простира ничия земя, в която лека-полека нови славяни заемат буренясалите селища на тверци и уличи. И мъдрецът Ван Фу вярно е нарисувал заника пъстър като леопард или като хиена, защото сега заникът е сборище на леопарди и хиени. Потомците на Хлодвиг, наречени Меровинги, гледат на своите царства като на свои дворове, които градят и разграждат по своя воля и по воля на случая. Наричат Меровингите „ленивите крале“, а властта държат техните майордоми. Мога да ви разкажа за крале и кралици, за Сигиберт, Хилперих, Фредегонда, Брунехилда и Галсфинг, но това ще бъде хубава песен на певец — пълна с убийства, пороци и омраза, но не и думи на хански съветник. Велики хане, гледай към изтока на слънцето и към земите по пладне. Защото заникът не заслужава твоя поглед. Аз казах.
И Агелмунд седна.
18.
Последен от съветниците на хан Кубрат се изправи славянинът Хвилибуд Чръноглав, не се знаеше чий син беше. Той беше длъжен да държи погледа си върху полунощните страни. А не се знаеше чий беше, защото още като дете беше продаден роб на тържището в Холмгород и дори да помнеше баща си и дома си, никога не спомена за тях. И го продадоха свои, пак славяни, само че от друго племе. Знаеше се, че са го продали радимичи, но той не казваше дали е от северяните, вятичите, воляните, драговичите, или от другите по-малки племена. Защото славяните не държат роби до гроб, но имат роби и продават роби. Само нямат право да поробват човек от своето племе. И този Хвилибуд Чръноглав трябва да е имал черна коса — разбира се, навремето, защото косата му отдавна беше посивяла.
А мнозина грешат, като мислят, че славяните са само руси и синеоки хора. Защото славяните са неизбродимо море, в което се вливат неизброими реки. И в морето на славянската кръв са се влели реките от кръвта на десетки народи и племена. Славяните са приели тези реки и сега в славянската кръв плуват чудновати риби и разни чудища, отгледани в далечни извори. Затова има дългоглави славяни — с широки скули и големи носове, а има и тънкокости славянки — с кръгли лица, дребни черти на лицето и със смугла кожа. И много славянски деца се раждат руси, сякаш върху главите им грее слънце, а като пораснат, косите им потъмняват.
И тръгна черноглавият роб славянин от ръка на ръка и бързо посивя косата му, защото не е леко да гребеш на галера, да размахваш ковашки чук и да копаеш сребърна руда под земята. И отдавна щеше да се белее не косата му, а черепът му, ако не беше го купил някакъв Кубратов хранен човек. Този последен господар опипа мишците на Чръноглав, строши железния гердан, който сковаваше врата на роба, и като повели да изковат от робския обръч здрав нож, пъхна този нож в ръката на Чръноглав. И болгаринът взе със себе си Чръноглав в един керван в земята на северяните, защото Чръноглав не беше забравил езика на бащите си. И там Чръноглав спаси живота на господаря си и го върна в степта, а от целия имот на господаря си спаси само ножа от робския гердан. Но господарят му все пак умря и верният роб щеше да бъде заклан на могилата му, за да му служи и на оня свят, ако хан Кубрат някак не беше научил за него и не го беше прибрал при себе си. И оттогава Чръноглав водеше керван след керван с Кубратови товари и всеки път се връщаше и от най-далечните страни не само с железния нож, но и с торби злато.
А ходеше Хвилибуд Чръноглав по света, защото не само жаждата за придобивка движи човека, но и любопитство. Ако зверовете са любопитни, та се намират мъртви барсове високо в ледовете на планините, където няма какво да търсят, и ако се намират мъртви мечки в дълбините на пещерите, където няма какво да търсят, то ще рече, че са отишли да търсят така високо и така дълбоко само от любопитство. Тогава какво остава за човека?