Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Сбогом, прощавай, Шаргакаг! Керванът трябва да върви нататък, но знай, че сърцето ми плаче за тебе. Така ли трябва да разкажа за всички и да ги погреба, и накрая да остана сам, дори без спомени — аз, единственият преживял? Не е ли по-добре да млъкна и езикът ми да онемее, за да запазя призраците около себе си?
А сега трябва да разказвам по-нататък.
17.
И когато Шаргакаг свърши да говори, изправи се лангобардът Агелмунд, син на Албоин, мъж силен и на музите любезен. И Ван Фу беше книжник, Шаргакаг беше воин, а Агелмунд беше певец. Той написа онази песен, в която се казваше, че са дошли седемстотин мъже от рода Вокил и ако се одерели кожите им, нямало да се събере дори една лъжица тлъстина, та да гори една нощ един светилник. И макар да казах на хан Кормисош, че аз съм написал тази песен, тъй като щеше да бъде много дълго да разказвам кой и какъв е Агелмунд, истината е, че не аз, а той написа песента за мъжете на Алцек от рода Вокил. И тъкмо тази песен направи Агелмунд, син на Албоин, съветник на хан Кубрат.
Когато Агелмунд бил още недоучен певец, та се учел да кукурига като млад петел, той ядял хляба и пиел виното на лангобардския крал Гримуалд. Или крал Гримуалд беше онзи, който посрещна другите болгари, водени от Алциок? Имената на болгарските предводители си приличаха, приличаха си също така имената на лангобардските крале, но кой беше Гримуалд — първият или вторият, вече не помня. А лангобардите преди шестдесет години бяха преминали планините, наречени Алпи, и живееха в щастливата долина на реката По, та и далеч на юг, чак до Беневентум. И една люта зима, когато крал Гримуалд се греел край огнището и като пиел старо вино, слушал стари предания, дошъл пратеник, който донесъл странната вест, че от Алпите слизат хиляда души конници. А крал Гримуалд го помислил за луд, защото дори в старите предания не се пеело някой да е минал през зимата Алпите. И тъкмо на това място, дори лете, Алпите трудно се минават. Но вестоносецът се кълнял в меча си, че със своите си очи видял тълпа конници да се плъзгат в облаци сняг по сетните склонове на планината. Конниците били бели като призраци и конете им също били бели.
Тогава Гримуалд облякъл вълчата си шуба, възседнал коня си и заедно с всичките си хора тръгнал да види кои са тези конници призраци, които могат да преминат посред зима Алпийската ледена пустиня. А тъй като бил човек предпазлив, повелил на неколкостотин свои дружинници, които зимували в околните крепости, да тръгнат подире му.
И над долината на река По била паднала мъгла. Там падат такива мъгли, че пешаците се връзват един други с въже, да не се загубят. А конниците викат и когато вечер седнат край огньовете, нямат глас да говорят като хора, ами грачат като гарвани и лаят като кучета.
И по едно време от мъглата излязъл човек, който казал на краля, че конницата на призраците приближава. А не се чувало нищо, защото мъглата и снегът попивали всеки глас и всеки звук. И крал Гримуалд спрял коня си на едно възвишение, заобиколен от своите хора. Там бил и Агелмунд — и той признава, че сърцето му се свивало от страх, като чакал какво ли ще изплува от бялото море на мъглата.
И тогава из мъглата излезли и бавно се очертали, и още по-бавно се приближили редица конници. И макар да не се виждали добре, защото мъглата била много гъста, пък се и мръквало, пак се видяло, че това не са конници обикновени, ами като ония, които християните рисуват по своето свето писание, и ги наричат конниците на апокалипсиса. Това били конници скелети, възседнали коне скелети, а зад някои от тях седели жени скелети и държали в обятията си деца скелети.
Пристигнал Алцек, син на Авар Едноръкия, начело на седемстотин души мъже от рода Вокил.
По-нататък Агелмунд разказваше в своята песен как Алцек стигнал до земята на крал Гримуалд. Но тази история се знае от летописите и на лангобардите, и на франките, и на болгарите.
Когато хан Кубрат победи кагана на аварите Баян и Баян умря, между аварите и болгарите кутригури, които пасяха заедно стадата си, започнала борба какъв да бъде новият каган — аварин или болгарин. А болгарите загубили борбата и десет хиляди души конници, заедно с жените и децата си, водени от Алцек, син на Авар, тръгнали към залез-слънце, та стигнали земите на баварския крал Дагоберт. Този Дагоберт беше наречен Дагоберт Добрия — макар че в песните се разказва как изгорил живи жена си и брата си и тези песни не бива да се слушат по вечерно време. Но Дагоберт посрещнал с разтворени ръце болгарите на Алцек. И тъй като дошла зимата и било мъчно да се изхранят накуп толкова хора, крал Дагоберт ги пръснал по баварските поселища и станове. И в дълбоката зима, когато паднал невиждан сняг, та пръснатите болгарски десетки и стотни не можели лесно да пращат гонци, както бил обичаят им, крал Дагоберт повелил в една нощ да бъдат изклани всички болгари. И всеки домакин баварец забил нож в ребрата на госта си болгарин, а после изклал като кози с ярета жените и децата им.