Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Поляни — източнославянско племе, населявало десния бряг на Днепър. Център на полянската земя бил Киев.
Пращур — далечен прародител, прадед.
Радимичи — група славянски племена, близки на вятичите и северяните, по горните течения на реките Днепър и Сожа.
Ристалище — място за ристание, състезание в бяг или езда на коне.
Руни — знаци от древна писменост.
Савири — прабългарско племе, населявало земите край Каспийско море, в Северен Дагестан.
Сармати или савромати — племена от ирански произход, изместили скитите през втори век пр.н.е. от Причерноморските степи. През III-IV век разбити от готи и хуни.
Северяни — древно и своеобразно славянско племенно обединение с първоначална територия по реките Десна и Сейм. Разселват се на юг, югоизток и югозапад, като достигат Балканския полуостров.
Словени — източнославянско племе, живяло в района на езерото Илмен.
Согдиана или Согд — древна историческа област в басейна на река Зеравшан, Средна Азия. (В района на Самарканд и Бухара.)
Тангутска камила — от тангути, местно название на североизточните тибетци.
Танци — от династията Тая, управлявала Китай от 618 до 906 година.
Тарниах — племе (вж. „котзагир“).
Тверци или таверци — славянско племе, населявало земите между Днестър и Дунав.
Тиуни — група привилегировани хански, княжески или болярски слуги.
Тумен — крупен отряд при някои конни народи — десет хиляди конници. Оттам „тъма“.
Тументаркан — от тумен и от таркан — военачалник на десет хиляди воини, едновременно управител и наместник на хана над родове и над територия, от които се набират десет хиляди воини.
Тур — изчезнал вид диво говедо, черно, с дълги, извити и насочени напред рога.
Уари — племе, родствено на хуните, живяло в Западен Сибир.
Угри — обобщаващо етническо название на родствени по език племена, прадеди на днешните унгарци. Угрите първоначално са населявала територията на границата на южната тайга от Урал до Иртиш.
Уйгури — древен тюркски народ от Средна Азия. Антропологически се отнася към европеидната раса с незначителни монголски примеси. Няколко пъти основавали самостоятелни държави. Днес уйгурите населяват Синцян — Уйгурски автономен район в Китай.
Уличи или угличи — източнославянско племе, първоначално населявало долното течение на Днепър, а след това земите между Буг и Днестър.
Хевсури — етнографска група на грузинската народност, населявала главно южните склонове на Голям Кавказ. Говорят свой диалект.
Хуни — номадски племена, населявали първоначално Централна Азия. През V век оглавяват съюз от различни племена — между които и прабългари — и водени от Атила, нахлуват дълбоко в Западна Европа.
Хуски коне — древна порода коне, отглеждана на територия, сега съвременна китайска провинция Хансу.
Чресло — старинно название на бедрата и слабините. „От чреслата на…“ означава „Произлязъл, роден от…“
Юк боил — военен чин у прабългарите, може би началник на обоз.
Ябгукаган — наместник на кагана, втори човек след кагана. (При тюркутите каганът се наследява от най-възрастния мъж от царуващата династия.)