Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И оттогава всяка сутрин Шаргакаг скачаше от постелята си и викваше: „Господи, благодаря ти, че съм жив!“ И не се разбираше кой бог вика. И славеше светлината. И пееше:
„Още с един ден отложих пиршеството на червеите!“ И обличаше нова дреха, като казваше, че всеки ден е празник. Но то беше, защото всяка вечер пируваше и подаряваше дрехата си, пояса си и огърлицата си, та оставаше гол, както майка го е родила. Само не можеше да гледа на масата мляко и мед. Не можеше да подари само стария роб етиопец, който Кубрат беше поставил да го пази. Всъщност Шаргакаг подаряваше етиопеца, но оня неизменно се връщаше при Шаргакаг — като кучето, което можело да се превръща в човек — и това е разказано в приказката. И всички знаеха и привидно вземаха роба, а понякога го купуваха. Но после го връщаха, защото се бояха от гнева на Кубрат. И дори веднъж болгарски кораби стигнаха един търговец сред морето, та взеха етиопеца от кораба му.
Шаргакаг казваше, че всеки ден е празник, и умееше да го направи празник. Тъй като, за да празнуваш вечно, освен добро и широко сърце се иска и дълбока кесия, Шаргакаг вземаше подкупи от търговците. И всички знаеха това и малцина се сърдеха, защото то беше все едно да дадеш принос в храма на богинята Афродита и в храма на Аполон във Фанагория, защото парите отиваха за жриците на любовта, която се продава, и за свирачите и певците. И Шаргакаг обичаше всички жени със своето голямо и добро сърце. И щом сложеше една жена на коленете си, до огромния си търбух, то тая жена беше за него единствена — и първа, и последна. И в една жена се събираха всички жени и във всички жени той виждаше една жена. И той го вярваше и караше жената да го повярва. Затова всички жени го обичаха.
Такъв беше Шаргакаг, персиецът. Обичах го и аз.
И ето — Шаргакаг тежко се изправи от седалката и опря търбуха си на масата. Копринената багреница лежеше върху тялото му, като че ли намяташе барабан, защото като съветник за южните страни, чиято багра е аленото, Шаргакаг имаше право да се облича в пурпур като император. И Шаргакаг отправи двете си очи към пергамента, който се гънеше от вятъра. И едното му око беше черно и светеше, а другото беше матово и бяло като яйце на гълъб. Шаргакаг каза:
— Къде е теменужената градина на великата Персия, която заливаше с теменужени цветя планинските плата, та и Египет, Сирия и Мала Азия? Когато аз опасвах персийски меч, нашите мечове светеха под стените на Константинопол.
И Шаргакаг сложи длан върху лицето си, та със сила прокара пръсти върху очите си, сякаш искаше да изцеди сълза. Не се разбра дали наистина плаче, или иска да покаже, че е тъжен. И Шаргакаг продължи да говори и каза:
— А коя е тази зелена плесен, този зелен бурен, който залива теменужните поля на мъртвата Персия, та и градините на Египет и целите северни брегове на Африка? Кой можеше да помисли навремето, че някакви си арабски племена, които заравяха женските си деца в пясъка, за да няма излишни гърла, кой можеше да помисли, че децата на търговеца Мохамед ще стигнат до Кавказ, до Атласките планини и дори до Хималаите? За всеки случай аз, Шаргакаг, не го помислих. И накъде сега вятърът ще развее семената на тези зелени бурени?
Шаргакаг измъкна меча си — носеше прав меч, а не сабя — и се протегна, та опря острието на меча в пергамента, там, където светеше звездата на Константинопол. И когато пергаментът се люлееше, търкаше се в острието на меча. И Шаргакаг каза:
— Ето, натам са отправени погледите и мечовете на арабите. Защото тук има злато и плячка. И всички наши люде говорят, че арабите строят кораби в Египет и Ливан, за да обсадят Константинопол по море.
А Ван Фу каза:
— Достопочтений Шаргакаг, нека всички твои болести минат върху мене, не се ли готвят арабите за битка с Китай?
Шаргакаг прокара меча си през зеленото петно, което бележеше завоюваните от арабите земи, и после прокара меча си по границата с жълтата багра. И каза:
— Арабите ще се сблъскат с китайците, но колкото и да ми е жал, няма да съм жив да го видя. Защото арабите най-напред ще тръгнат срещу Константинопол.
А жрецът на Конника се обади и попита:
— Няма ли арабите да тръгнат насам, на север, към земите на Кавказ?
И всички помислиха, че храмът на Големия конник, ако го имаше, трябваше да бъде някъде в Кавказ. Шаргакаг каза:
— Ето, вижте това.
И като измъкна из някаква гънка на дрехата си оловна плочка, провесена на връв, подаде я на Ван Фу, който беше до него. А плочката беше голяма — по-добре да река малка — колкото монета, и върху нея имаше нещо надраскано. И плочката тръгна от ръка на ръка и никой нищо не разбираше.
И Шаргакаг каза:
— Тези знаци арабите провесват по вратовете на поробените люде от покорените народи. И не са ли за тях всички покорени народи само роби, оставени да живеят по милостта на Аллах? Не означава ли това, че ги чакат въстания?