Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Но Алцек, син на Авар, станувал със своята лична хилядна сред открито поле и макар да го нападнали няколко хиляди баварски конници, водени от самия Дагоберт, успял да си пробие път на юг. Там баварският пръстен бил най-тънък, тъй като на юг се издигала заледената, настръхнала стена на Алпите. И Алцек тръгнал с хиляда души конници заедно с жените и децата срещу Алпите. И Алцек преминал през Алпите.
Как е преминал — това се разказва в песента на Агелмунд. Там се пее за бури, за ледници, за човекоядци и за много други неща. Но ако аз бях на мястото на Агелмунд, щях да си мълча. Никой не може да разкаже как седемстотин души мъже и още толкова жени и деца са преминали през зимната планина и са успели да запазят живи конете си. Знае се само, че са преминали.
И се родили от мъглата пред очите на крал Гримуалд. А трябва да се знае, че по това време болгарите кутригури, които живеели с аварите — ще рече същите тези Алцекови болгари, били смъртни врагове на лангобардите.
И тъй — редица от седмина конници спрели пред крал Гримуалд, кон до коня и ездач до ездача. А конникът по средата държал пръта с конската опашка. И тази конска опашка била бяло — сребърна, защото била скована от лед и сняг. А бяла опашка може да върви само пред хан. И приличали тези седмина наистина на призраци, защото и седмината били бели от сняг и светели като стъклени от лед. Зад тези седмината се губела и потъвала в мъглата друга редица от коне и мъже.
А като видели, че крал Гримуалд мълчи и ги гледа, тогава жените тихо се смъкнали от седлата, както били зад гърбовете на мъжете си, та затънали в снега. И за да не паднат от изтощение, с една ръка се държали за стремената на мъжете си, а с другата притискали децата до гърдите си. И ездачите едва измъкнали замръзналите си саби. И запретнали десните си ръкави. И се оголила не човешка плът, ами се показали почернели главни от недогорял огън. Всички мълчали.
Тогава крал Гримуалд заплакал. Вдигнал ръце, та покрил лицето си с длани, и плачел като мъж — несръчно и шумно, сякаш кашлял или виел. А след него заплакали мнозина от неговите хора.
Плачел и младият певец Агелмунд, поразен от гледката на тези конници призраци. И колкото плачел от жалост, толкова плачел и от радост, като видял с очите си на какво е способен човекът.
И крал Гримуалд дал земя на Алцек и хората му, дал му дори изоставени крепости и му поверил да пази границите на лангобардското царство. А певецът Агелмунд наредил песен за похода на Алцек през Алпите. После отишъл при Алцековите болгари, взел жена болгарка и живял между тях, та научил езика им. След това се вдигнал и тръгнал към Велика Болгария, за да види дървото, което е родило такива плодове.
И един зимен ден във Фанагория, в ханския дворец, където край огнището хан Кубрат слушал песни и предания — тъй както преди няколко години крал Гримуалд беше слушал в друг зимен ден други песни и предания, певецът Агелмунд се изправи и вдъхновено изпя своята песен за Алцек и неговите конници.
И като стигна до словата, с които разказваше как крал Гримуалд заплакал, тогава заплакаха и мнозина болгари. И хан Кубрат отвори сърцето си за Агелмунд, и като го приближи до себе си, направи го свой съветник за земите, които лежат откъм залез-слънце. И трябва да се каже, че това не беше тежка служба, та Агелмунд пак имаше време да реди своите песни, ала никога не успя да стъкми песен като тази за Алцек и неговата борба с Алпите. И само тази песен хората запомниха.
И сега, когато Агелмунд, син на Албоин, се изправи да говори пред хан Кубрат и съвета, хората повече гледаха на него като към певец, а не като към хански съветник, защото бяха свикнали да чуват от него песни. Агелмунд беше хубав мъж, строен и с мъжествено лице. Държеше дълги и косата, и брадата си. И макар да беше вече в години, брадата му беше още тъмноруса. А може би тайно и ловко я боядисваше? Той заплиташе в плитки косата си и брадата си и сплиташе плитките на косата с плитките на брадата, и плитките къдраво падаха на гърдите му като върху статуите на някои гръцки богове. Но на мене повече ми се нравеше бялата брада на друг хански съветник — славянина Хвилибуд Чръноглав. И тъй като Агелмунд водеше световна посока, където в бойния ред се нареждат пъстрите коне, той имаше право да си избере каквато си ще дреха. И в онова днес Агелмунд беше облечен в зелено, синьо и сиво и с червени ботуши като император. А на челото си беше изписал зелена пеперуда, тъй като лангобардите багрят лицата си със зелено.