Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И Чръноглав вдигна глава, та брадата му щръкна напред, и сякаш стана по-висок и по-млад. И най-напред погледна в очите канартикина Баян, а после изреди с поглед тументарканите, които седяха насреща му. И задържа очи върху лицето на великия жрец на Конника. Накрая Чръноглав смело каза:
— Велики хане, не тръгвай срещу славяните на юг от Дунава. За север не говоря, на север за тебе не се трупат облаци. Вятърът духа от изток — обърни срещу него лицето си, а не гърба си. Когато иде буря в морето, само корабите, които стоят срещу нея с острите си носове, само те оцеляват. С какво са страшни за тебе славяните? Двете половини на моята душа живеят в две различни стихии — болгарите са птици в небето, славяните са риби в морето. Болгарите са конници в степта, славяните са орачи в лесовете. Какво може да стори една риба на една птица? Най-много птицата рибар може да сграби някоя риба, но рибата не може да стори нищо на птицата. Разпери крилата си срещу хищните лешояди от изток, велики хане.
И Чръноглав тежко се отпусна на седалката, като избърса с длан потта от челото си. А продължаваше да гледа жреца на Конника в очите. Но жрецът нищо не каза.
И всички очакваха какво ще рече хан Кубрат и дали ще запита нещо.
А хан Кубрат обиколи с поглед лицата на своите съветници. И разбра защо ги беше избрал — защото те бяха четирите лица на неговата душа. Едното лице искаше той да бъде само книжник, второто лице искаше да е воин, третото лице искаше да е певец, и четвъртото — да преброди като търговците непознати земи. И с безпощадна яснота Кубрат почувства, че няма да бъде нито книжник като Ван Фу, нито воин като Шаргакаг, нито певец като Агелмунд, нито търговец като Чръноглав. Неговото време беше изтекло, пирът беше свършил и свещта му догаряше. Той беше на осемдесет години.
И тогава хан Кубрат погледна лицето на сина си Аспарух. Ето пред кого стояха четирите пътя и десетките години, в които можеше да тръгне по всеки път. Но Кубрат видя, че Аспарух е като загубен и мести поглед от лице на лице и слуша думите на хората, но в очите му има недоумение и неразбиране. Защо? Дали Аспарух знаеше всичко, което те говореха, та мислеше, че те не казват главното и важното? Или в погледа на Аспарух имаше само безразличие?
И на хан Кубрат се стори, че лицето на Аспарух изведнъж се отдръпва и се отдалечава от него. Отдръпна се и се отдалечи цялата горница заедно с хората, та Кубрат я гледаше отделен от нея. И хората станаха дребни, макар всяка тяхна черта да беше ясна, и навън грейна слънце, та в горницата стана светло. А хан Кубрат виждаше хората си като през дъното на стъклена согдианска чаша — далечни, дребни и светли.
Тогава Кубрат протегна ръка да се хване за ръба на тежката маса. И му се стори, че не може да я докосне, стори му се, че върху дървото лежи тънък пласт блестящ лед като оная стъклена черта на голия лед, която отделя земята от небето. Както в оня ден, в който срещна за пръв път сина си Аспарух. Сега хан Кубрат беше останал отгоре и тънък пласт лед го отделяше от земята. Този лед дори не се виждаше, толкова беше прозрачен, но ръката го усещаше. Ледът беше студен и пръстите напразно искаха да хванат топлото дърво и ноктите безпомощно драскаха над дървото. И тънка стена от лед легна между Кубрат и хората му — или те се вледениха, или той се вледени, ала не можеше да ги достигна и да ги докосне с мисълта си.
Какво говореха тези хора? Защо говореха? И защо синът му стоеше от другата страна на ледената стена?
Кубрат с усилие се изправи. Заслепи го сиянието на леда и той се олюля, като да беше стъпил на хлъзгав лед. И той се опря на масата, но пръстите му пак не стигнаха дървото, а се плъзнаха по бляскавата ледена броня. И Кубрат чу своя глас да се носи глухо над ледената пустиня. И Кубрат каза:
— Сине Аспарух, ела.
И като опря ръка върху рамото на Аспарух — ето, това беше топла човешка плът, той усети топлината с върховете на пръстите си и ледът се разтопи пред него в сребърна решетка от капчуци. Тангра да благослови жреца, че доведе Аспарух на съвета, макар да го направи не от добрина.
И Кубрат чу гласове и видя тревожния поглед на жреца. Но той отново стана Кубрат и каза отново със своя глас, като стискаше рамото на Аспарух:
— Чух думите ви, мои хранени люде. И вие ще чуете моята дума. Сега — вървете си.
И светът бавно се върна пред очите на Кубрат — като пролетна земя под стопен сняг. И този свят беше влажен и мокър, сякаш Кубрат беше плакал, но в този свят имаше гласове и багри. И чак сега хан Кубрат се изплаши, като усети колко силно го боли сърцето му.