Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
2.
И на другия ден хан Кубрат отново тръгна на лов, ала не да отпусне сърцето си, а да се махне от Жълтия дворец, в който се усещаше като в каменен ковчег.
Над степта светеше мъглив сребърен ден, роса къпеше тревите и кръгозорът тънеше в мъгла, сякаш навсякъде в кръг около хората горяха димни огньове. Небето похлупваше земята като потъмнял сребърен щит, нажежен от невидими сияния, които горяха зад него. Не се виждаше слънце и светлината валеше като дъжд от безкраен бял облак. Но облаци по небето не се виждаха.
Когато на кръгозора се показа четинестата ограда на тръстиките, напред препуснаха конниците, които искаха да стрелят с лък по дивеча. Назад останаха ловците с кучета, гепарди и ловни птици. И какъвто четирикрак дивеч изскочеше от тръстиките — сайга, джейран или заек, гепардите щяха да го настигнат, а каквато птица излетеше, щяха да я свалят ястребите, соколите и орлите. Но ловците с ястреби минаха по-напред, тъй като ястребът трябва да е на сто крачки, за да се вдигне след плячката, докато соколът се вдига и от хиляда крачки. А хищните птици крещяха и пляскаха с крила, защото ловците ги бяха държали гладни.
И бдителният Ак Йола само погледна хан Кубрат и като разиграваше коня си, полека-лека задържа цялата свита, която яздеше с хана, тъй че се откъснаха петима конници — хан Кубрат, синовете му Баян, Котраг и Аспарух, заедно с жреца на Конника. А преди да стигнат тръстиките, ето — един рано пуснат сокол падна като камък встрани от конете и в ноктите си държеше черноглава патица. И ловецът не смееше да се приближи до хана. Тогава Аспарух препусна към сокола, който стръвно кълвеше патицата и вече беше пречупил шията й, а ловната птица отскочи на крачка встрани и като закрещя недоволно, изправи перата на тила си. Соколите, макар и опитомени, ходят на лов като за себе си и ако ловецът не се приближи навреме да вземе плячката им, изяждат я и повече не искат да излитат. Така Аспарух отне птицата от сокола и дори щеше да се опита да го примами на ръката си, но не носеше ловна ръкавица. И Аспарух говореше тихо и строго на сокола, докато ловецът дойде да прибере сокола си, а после Аспарух настигна баща си и братята си.
Хан Кубрат спря коня си до тръстиките, където тихо и незабележимо водата преминаваше в степта — и степта почти не се издигаше над водата. И когато конят наведе глава, хан Кубрат не го остави да пие, а дръпна поводите, защото в ноздрите на коня можеха да се впият пиявици. И хан Кубрат навлезе в езерото между тръстиките, последван от жреца и синовете си. А между зелените млади тръстики и жълтите миналогодишни тръстики светеше неподвижна вода, която отразяваше сивото небе. И тръстиките почнаха да се отдръпват от водата и да заграждат сребърни огледала от езерото, докато се ширна безкрайна водна пустиня. И като гледаше напред човек, мислеше си, че това е море, защото не се виждаше никакъв бряг. А беше това море гладко и като нямаше вятър, то не отразяваше нищо, защото над него имаше пустинно небе без облаци. И ако човек погледнеше надолу, виждаше как между копитата на конете се стрелкат риби, а встрани рибите плуваха лениво и се извиваха като змии. И дъното беше покрито от белите петна на лебедовите курешки, а по водата плуваха бели лебедови пера.
И встрани край тръстиките плуваха безбройни ята птици — бели лебеди, диви гъски, зеленоглави патици и още кой знае какви едри и дребни птици, едни от които само потапяха шии, та стигаха дъното, а други се гмуркаха и къдреха ниски вълни, та чупеха езерното огледало. И само лебедите се плъзгаха като духнати от вятър навътре в сивото езеро.
А горе в небето висяха хищни птици, най-много блатни ястреби, които чакаха ловците да подплашат птиците и да ги накарат да напуснат убежищата си между тръстиките, та и те да вземат своя дял от лова. И наистина някои от птиците започнаха да излитат с плясък на крила, като влачеха отпуснатите си крака върху водата и оставяха след себе си пенеста диря, сякаш не можеха да се отделят от водата.
И Баян свали и запъна лъка си, та извади от колчана лека стрела за птичи лов. Но хан Кубрат кратко рече:
— Не стреляй.
И продължи да води коня си през водната пустиня — гладка и бляскава като разтопено олово.
А това беше езеро степ, дълбоко една стъпка или две педи, или най-много лакът, и водата стигаше до коленете на пешак или до коленете на кон. И можеше да вървиш ден все направо, ако гледаш слънцето и звездите, и нямаше къде да затънеш, защото тук водата е само тънка дреха, която степта е метнала върху снагата си. И когато духне силен вятър, той оголва дъното, което е мокра степ. И езерото прилича на череп на мъж, който оплешивява — встрани на слепите очи и отзад на тила все още растат коси тръстики, а темето е голо. И в тихо време езерото лъщи наистина като плешив череп.