Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Помоли ги да доведат равин — казах аз, спомняйки си, че Нанси бе погребана в еврейското гробище в Куинс.
— Ти ли ще бъдеш единственият опечален? — попита тя.
Аз вдигнах телефона, намерих номера на РС Глоуб в Манхатън и ги помолих да ме свържат с Деби Суарес.
— Мистър Алън! Това е невероятно! Днес мислех да ви се обадя. Да видя дали сте свободен за обяд или нещо такова. Как сте?
— Можеше и да съм по-добре. Добре ли се отнасят с теб в РС Глоуб?
— Е, не като в добрите стари времена с вас, но, хей, момичето трябва да си изкарва хляба, нали? Добре ли сте, мистър Алън? Не ми се струвате много добре.
Разказах й защо точно не съм добре. Може би за пръв път в живота си Деби Суарес не знаеше какво да каже. След трийсет секунди мълчание аз я попитах:
— Още ли си там, Деби?
— Да, да — каза тя, а гласът й едва се чуваше. — Защо?
— Не знам. Може би не успя да преодолее онази работа с Нанси. Може би просто се предаде. Просто не знам.
Чух я как преглъща с мъка.
— Кога е погребението?
— Утре. Три и половина следобед. В Хартфорд. — Дадох й адреса на крематориума. — Мислиш ли, че ще успееш да си вземеш половин ден, да хванеш влака за насам? Иначе ще присъствам само аз.
— Ще направя всичко възможно да дойда, мистър Алън. Обещавам. И освен това ще се обадя на старата банда — Денис, Дъг, Фил, Хилди. Ще видя дали и те няма да могат да дойдат. Ние всички го харесвахме…
Тя се разрида.
— Една последна услуга — помолих я аз.
— Каквото кажете.
— Щом затвориш телефона, искам да отидеш в офиса на Чък Зануси и да му кажеш точно какво се е случило. И се увери, че е разбрал, че става дума за самоубийство.
— Вече съм тръгнала.
От управлението до офисите на Домашен компютър беше само десет минути с кола. Те бяха разположени в малък индустриален парк, граничещ с I-93 — и съдейки по сградата, сглобена от готови елементи, в която те заемаха първия етаж, списанието приличаше на много евтин бизнес, както подозирах.
Докато ни водеха по коридора с бюра към офиса на издателя, Дуейн Хелман, ние с детектив Кастър си разменихме много нервни погледи. Хелман беше на около трийсет и две, голям парцал от мазна черна коса, лъскав син костюм, влажно, слабо ръкостискане. Беше видимо притеснен от присъствието ни.
— Помолихте да се видите с мистър Алън? — каза детектив Кастър, когато седнахме.
Дуейн Хелман взе един молив и започна да почуква разсеяно по бюрото си.
— Мога ли да ви предложа нещо? Чай? Кафе? Диетична кола?
— Давайте направо на въпроса, мистър Хелман — прекъсна го детектив Кастър. — Нямаме цял ден на разположение.
Той продължи да чука по бюрото си с проклетия молив.
— Айвън ми разказа всичко за вас. Каза, че сте бил може би най-добрият дяволски шеф, който може да има един продавач. Наистина ви представи като някакъв удивителен…
Не исках да слушам това, така че го прекъснах.
— Имате ли някаква представа защо се е самоубил? — попитах.
Чукането с молива стана два пъти по-бързо.
— Трябва да ви кажа, че бях адски шокиран. Искам да кажа, че Айвън беше при нас само от шест седмици, но всички го харесваха. И като че ли беше в много бодро настроение…
— Моля ви, отговорете на въпроса на човека — настоя детектив Кастър доста ядосано. — Защо мислите, че се е самоубил?
Хелман преглътна с мъка, избегна погледите ни и захвърли молива. Когато най-накрая проговори, гласът му звучеше като грачене.
— В петък го освободих.
Трябваше ми известно време, за да възприема това.
— Вие какво?
— Петък беше последният му ден тук — поясни той.
— Защото си го уволнил?
— Не исках да…
— Отговори на проклетия въпрос…
— Спокойно, мистър Алън — намеси се детектив Кастър.
Сега лицето на Дуейн Хелман доби цвят на талк. И изглеждаше искрено уплашен от мен.
— Харесвах го, той вече продаде някои малки неща. Наистина не исках да го освобождавам. Но…
— Какво имаш предвид с това не исках да го освобождавам? — попитах аз. — Ти си му бил шеф — така че решението дали да остане, или да си ходи, е било твое.
Хелман пак взе молива. Чук-чук-чук.
— Превърна се в заплаха — каза той.
— Какво имаш предвид? — поисках да разбера по-ясно.