Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Последният дом на Айвън беше малко жилище с една спалня в подобна на мотел сграда от шейсетте, построена малко встрани от бензиностанция в запуснато ъгълче на Западен Хартфорд. Детектив Кастър беше взела ключа от хазяина и отвори. Апартаментът се състоеше само от две тесни стаички — дневна с мъничка кухня, метална маса и столове и тръстиков диван с мръсни възглавнички на цветя; в спалнята нямаше нищо друго, освен царско легло с дъски на цветя, евтин шкаф с чекмеджета, облепен с фурнир, баня с джобни размери, с лоши плочки, с мивка и тоалетна с цвят на авокадо. Замазани тапети по стените. Купчина евтини трилъри с меки корици до леглото. С изключение на два костюма и няколко ризи, провесени в гардероба, единствените лични вещи, които Айвън бе донесъл в тази дупка, бяха половин дузина снимки на Нанси, разположени из целия апартамент, за да може тя винаги да е пред погледа му.
Детективът се обърна към мен.
— Имате ли някаква представа къде би искал да бъдат изпратени личните му вещи?
Лични вещи. Когато се премести в Хартфорд, той продаде малкото си мебели от студиото си на Западна Осемдесет и трета улица. И сега всичките вещи на Айвън Долински се състояха от два куфара, пълни с дрехи, куп романи от Том Кланси и Кен Фолет, десетгодишната тойота, в която се самоуби, и половин дузина снимки на мъртвото му дете.
— Дайте всичко за благотворителност — казах аз и събрах шестте снимки. — Тях ще изпратя на жена му.
На обяд останахме за дълго в полицейското управление на Западен Хартфорд, където детектив Кастър имаше бюро. Много лесно открихме телефонния номер на бившата съпруга на Айвън, Кристи, във Флорида. Тя беше записана в указателя на Нейпълс с неговата фамилия. Оставих детектив Кастър да й съобщи новината. След около триминутен разговор Кастър закри слушалката с ръка и каза:
— Иска да говори с теб.
Бях срещал Кристи само два пъти. Веднъж на някакъв семеен излет на „Компютърен свят“, край едно езеро в Поконос преди около четири години; втория път — на погребението на дъщеря им. Опитах се да възстановя първоначалното си впечатление от Кристи — дребна, костелива жена с около десет години по-млада от Айвън (което означава, че сега е към четиридесетте), много напрегната и изключително загрижена да наглежда Нанси, особено когато детето си играеше близо до езерото.
Когато детектив Кастър ми подаде телефона, Кристи ридаеше.
— О, Исусе, Нед… Излъжи ме. Кажи ми, че той не е…
— Съжалявам, Кристи. Толкова съжалявам…
Хълцането й се засили. Когато успя да се поуспокои, тя ме попита:
— Как го е направил?
Разказах й за колата. Това предизвика друг дълъг порой от сълзи. Казах колкото е възможно по-спокойно:
— Има няколко, ъъъ, практически проблема, които трябва да обсъдим. — И после, след внимателен разпит, научих, че Айвън е искал да бъде кремиран, че вероятно би желал прахът му да бъде разпръснат над Мексиканския залив (където те често ходели на почивка през първите години от брака си), дали бих могъл да й изпратя праха (надрасках адреса й), защото, не, нямало да дойде на север заради погребението.
— Тук си намерих тази нова работа — на рецепцията в Риц-Карлтън в Тейпълс. Не е точно очарователна, но ми плаща наема. През следващите три дни съм нощна смяна, така че ще ми е доста трудно да си взема почивни дни…
Тя отново прекъсна и се разплака.
— Знаеш ли какво не ми излиза от ума? — попита тя. — Ако Нанси беше жива, ако не беше се появил този шибан менингит…
Не успя да довърши изречението. Вече не можеше да овладее плача си.
— Кристи — опитах се да спра риданията й аз, — има ли кой да се грижи за теб точно в този момент? Съпругът ти, може би… — Бях чул от Айвън, че тя се е омъжила повторно за някакъв местен тенисист след преместването си в Нейпълс.
— Това приключи преди десет месеца — отговори тя. Сега гласът й беше твърд, почти го контролираше. — Нямам си никого.
Не знаех какво да кажа. Тя разбра това.
— Трябва да тръгвам, Нед. Благодаря, че се оправяш с всичко.
Щрак. Затвори.
Когато се обърнах да обясня същината на разговора на детектив Кастър се поразих от мисълта, че може би вече никога няма да говоря с Кристи Долински. Тя щеше да изчезне от съществуването ми. Случаен образ. Както толкова други в живота.
Детектив Кастър се впусна в действие. За петнадесет минути тя намери погребално бюро, което щеше да вземе тялото и да го подготви за кремацията на другия ден. Те щяха да осигурят и свещеник, който да каже няколко думи.