Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Но нито един от тях не си направил труда да потърси съкровището — вметна Реми.
— Ако изобщо са знаели за него — отговори Селма. — Още работим по този въпрос. Така или иначе, явно всички усилия на Лоран и Наполеон са отишли напразно. До този момент никой не е знаел за грандиозния им замисъл.
— А сега знаем ние и Бондарук — рече Сам.
— Тъжно — каза Реми. — На края на живота си Наполеон е бил просто един отчаян, покъртителен параноик, който е жадувал някой да възстанови славата на името му. И като си помислиш, че в зенита си е държал солидна част от Европа в ръцете си…
— „Тиранинът е най-голям тиранин за самия себе си.“
— Моля?
— Цитат от Джордж Хърбърт, уелски поет. Надали е имал предвид Наполеон, но идеално му подхожда. Селма, тази „награда“, за която говори Лоран… не се ли казва още нещо в дневника за нея?
— Дотук не.
— Най-вероятно става дума за пари — предположи Реми. — Или нещо, което може да бъде превърнато в пари — военен фонд, който наследникът му може да използва, за да събере армия.
— Достатъчно, за да може следващият Бонапарт да превземе Франция, а може би и Европа — допълни Сам.
Приключиха разговора със Селма и се върнаха на двора. На средата на стълбите телефонът на Сам иззвъня. Беше Руб Хейуд. Сам вдигна и включи на високоговорител.
— Мисля, че намерих скелета в гардероба на Бондарук — каза Руб.
— Целите сме в слух.
— Човекът, когото пратих да говори със стария ирански покровител на Бондарук…
— Ареф Гасеми — спомни си Реми.
— Именно. Отначало Гасеми се дърпал, но после се отпуснал. В общи линии потвърдил, че е подпомагал Бондарук през цялата погранична война с руснаците. Не се знаят много подробности, но някъде по това време на Бондарук му хрумнало, че е пряк потомък на някакъв древноперсийски цар…
— Ксеркс I — довърши Сам вместо него.
— Да, откъде разбра?
Без да се впуска в детайли, Сам му описа малкия музей на Ахеменидската династия в търбуха на имението на Бондарук.
— Ето ти и потвърждение — съгласи се Руб.
— Какво мисли Гасеми по въпроса? — попита Сам. — Смята ли, че Бондарук може да е наследник на Ксеркс?
— Казал, че е възможно, но трябва да имате предвид, че Гасеми е хлъзгава риба. Британците не приемат и една негова дума, без да я проверят тройно и четворно.
— Тази история е твърде странна, за да си я измисли.
— И аз така реших. Така или иначе, Бондарук е похарчил милиони долари, за да я проучи, така че ако не е съвършено луд, вероятно е намерил някакви доказателства в подкрепа на теорията си, поне в собствените си очи.
— Реми, помниш ли какво ни каза Холков в Марсилия? — спомни си Сам. — За целта на Бондарук?
Реми затвори очи и си припомни разговора в кафенето и думите на гангстера:
„Да кажем, че сред предметите се крие семеен завет. Той просто се опитва да довърши нещо, което е започнато много отдавна“.
— Това за Ксеркс може да се окаже ключът — каза Сам. — Но за какви предмети става дума? Нещо, което Ксеркс е изгубил преди хиляди години?
— Следващото предизвикателство за Селма и бандата.
— Дали твърденията му отговарят на истината, е без значение — намеси се Руб. — Важното е, че той си вярва и всичките му действия са подчинени на това. А какво търси, е съвсем друг въпрос. Разберете това и половината ви работа е свършена.
— Значи се връщаме на първото квадратче — каза Сам. — Какво общо може да имат Ксеркс и Ахеменидите с изгубената изба на Наполеон?
Сам се събуди от мелодията на айфона си. Обърна се. Часовникът показваше три и дванайсет през нощта. Сам грабна телефона и погледна дисплея. Номерът беше скрит.
— Ало?
— Сметнах, че е време да поговорим лично — каза гласът отсреща. — Без посредници.
На сънения Сам му трябваха няколко секунди да го познае.
— Събуждате ме, Бондарук. Проява на лош вкус е. Предполагам, няма да ми кажете как сте открил номера ми?
— Парите могат всичко, мистър Фарго.
— Парите са просто пари. Въпросът е какво правиш с тях.
— Говорите като истински благородник.
Реми се събуди и го погледна въпросително. „Бондарук“ каза Сам беззвучно.
— Какво искате?
— Любопитен съм да разбера нещо: бяхте сред гостите на партито ми, нали?
— Стояхме точно до вас по време на лекцията ви в стаята със сабите. Останахме с впечатлението, че много обичате да слушате собствения си глас.