Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
След един час във водата стигнаха до плажовете на север от Балаклава, излязоха на брега и стигнаха до града, откъдето се обадиха на Селма. Два часа по-късно вече седяха в лимузина на път за Керч, на сто мили нагоре по брега на Азовско море. Там ги чакаше куриер, който по указание на Селма беше взел паспортите, кредитните карти и багажа им от хотела в Евпатория. След час летяха на борда на малък чартърен самолет за Истанбул.
Съзнавайки, че докато Селма дешифрира разпечатката, нямат друг избор, освен да чакат, и освен това им е нужно безопасно място да съберат нови сили, те се обадиха на Ивет, която с радост изпрати Лангдън, бившият бодигард от САС, да ги прибере с частния й самолет „Гълфстрийм“.
— В интерес на истината, трябва да ви кажа, че Умберто всичко си призна — осведоми ги Ивет — много се срамуваше от себе си.
— Той изкупи многократно вината си — увери я Реми.
— Съгласна съм. Казах му, че щом Фарго са му простили, аз също му прощавам.
— Любопитен съм какво стана с Кармине Бианко? — попита Сам.
— С кого?
— Корсиканският гангстер-тире-елбански полицай?
— А, той ли… Мисля, че в момента гостува на италианското правителство. Нещо във връзка с опит за убийство.
Сам и Реми се засмяха.
— Е, полезен ли се оказа дневникът на Лоран?
— Да, но и предизвикателен. Шифърът, който е използвал, е сложен и многопластов, но ако някой може да го разгадае, това е Селма.
Бяха й изпратили разпечатката по факса още при пристигането си във вилата.
В този момент се появи Лангдън с каничка кафе и напълни чашите им.
— Е, Лангдън, какво ти отговори? — попита Сам.
— Моля, сър?
— Тя прояви ли достатъчно разум да каже „да“?
Лангдън се прокашля и стисна устни.
— О, за Бога, Лангдън — укори го Ивет и се обърна към гостите си. — Толкова е сдържан и стриктен. Лангдън, можеш да им съобщиш добрата новина. Хайде, кажи им.
Лангдън си позволи съвсем лека усмивка и каза:
— Да, сър, съгласи се да се омъжи за мен.
— Поздравления!
Реми вдигна чашата с кафе:
— За бъдещия младоженец!
Останалите се присъединиха към тоста, а лицето на Лангдън силно почервеня. Той поблагодари с кимване и измърмори:
— Ако няма друго, мадам…
— Върви, Лангдън, преди да си получил удар.
Той мигом изчезна.
— За жалост, това означава, че ще го изгубя — каза Ивет. — Вече ще бъде държанец. Жиголо, ако щете.
— Сносна работа, ако успееш да си намериш такава — рече Сам.
Реми го ощипа лекичко по бицепса.
— Дръж се прилично, Фарго.
— Само казвам, че има и по-лошо.
— Я стига!
Продължиха да бъбрят и да пият кафе още половин час.
— Мистър и мисис Фарго, мисис Уондраш ви търси — съобщи Лангдън.
Те се извиниха и го последваха в кабинета. На махагоновото бюро, обърнато към градината, стоеше отворен лаптопът на Ивет. Лангдън вече беше сложил два стола пред него. Щом се настаниха, той излезе и затвори вратата след себе си.
На екрана се виждаше работната зала на Селма в Ла Хоя.
— Селма, там ли си?
Пред камерата се появи почернялото от слънце лице на Пийт Джефкоут и им се усмихна.
— Здрасти, Сам. Здрасти, Реми.
— Как си, Пийт?
— Фантастично, по-добре няма накъде. — Слънчевият характер на Пийт нямаше граници. Той можеше не само да превърне лимоните в лимонада, ами и да направи цяла лимонова горичка от тях.
— А Уенди?
— Добре е. Малко подлудява от стоенето тук вътре. Бодигардовете са страхотни, но малко строги.
— За добро е — каза Сам — надявам всичко това скоро да свърши.
— Естествено, не се безпокойте, добре сме. Ето я и шефката.
Пийт изчезна и на негово място се появи Селма, която седна на стола пред камерата, потапяйки пликче с чай в димящата си чаша.
— Добро утро, мистър и мисис Фарго.
— Добро утро, Селма.
— С кое да започна — с добрите или с лошите новини?