Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Добре.
— У теб ли е разпечатката?
Реми потупа роклята си на кръста.
— В пълна безопасност.
Сам надникна през ръба. В този момент в скалата до него се удари куршум. Той се метна назад и двамата залегнаха.
— Какво…?
— Долу има патрулна лодка — каза Сам, — точно под стъпалата са.
— Капан.
— Дяволски! Хайде!
Той помогна на Реми да се изправи и двамата хукнаха обратно през тунела.
— Ще ме осветлиш ли?
— Няма време! Ще разбереш! Само тичай след мен.
С всяка следваща стъпка димът се сгъстяваше, докато от фенерчетата вече нямаше полза. Хванати за ръце, двамата продължаваха да тичат с приведени глави и присвити очи.
— Почти стигнахме — извика Сам, като протегна свободната си ръка напред.
Кашлянето се чуваше съвсем отблизо, сякаш от всички посоки. Някакъв глас каза нещо на руски, друг глас отговори пресипнало на английски: „Назад… всички назад!“
Сам се спъна и падна, увличайки Реми със себе си. Изправиха се и продължиха. Ръката му попадна на нещо горещо и той рязко я дръпна. Падна на колене и дръпна Реми до себе си. Някъде наблизо множество обувки скърцаха по чакъла. Лъч от фенер проряза димната мъгла, после изчезна.
— Какво става? — прошепна Реми.
Вместо отговор Сам почука една от количките с кокалчета.
— Свали сакото.
Тя се подчини. Сам мушна ръце в ръкавите отвън навътре, после направи основната му част на топка.
— Готварски ръкавици — обясни той.
Реми схвана.
— Дълбочинна бомба?
— Именно.
— Умникът ми.
— Когато я подкарам, ти почни да буташ отзад.
— Добре.
Сам заобиколи количката от другата страна, разкрачи се, сложи ръцете с ръкавиците върху стоманата и натисна. Количката не помръдна. Опита пак. Нищо. Чу метално тракване, после шепота на Реми: „Спирачката на колелото. Опитай пак“.
Сам си пое дълбоко въздух, стисна зъби и натисна отново. Количката се понесе напред със стоманен писък. В тунела ехтяха изстрели, но той не им обръщаше внимание. Мина покрай Реми и тя се залепи зад него, притиснала ръце в гърба му. Количката бързо набираше скорост. Раздухани от вятъра, пламъците и димът се носеха над главите им като опашка на комета.
Изведнъж димът се разреди. Пред очите им се разкри входът на тунела на пет-шест метра от тях.
— Спирачки! — извика Сам и се отпусна назад, вкопавайки пети в чакъла. Реми го хвана здраво през кръста и направи същото. Общата им тежест започна да забавя количката. Входът бързо се приближаваше. Три метра… един метър… Сам бързо изчисли наум скоростта, прецени, че е подходяща, и пусна количката. Двамата залитнаха назад и паднаха един върху друг, вдигайки очи тъкмо навреме, за да видят как горящата количка бавно излита от входа на тунела.
Последваха три секунди тишина, после оглушителен удар.
Сам и Реми допълзяха на четири крака до входа и погледнаха надолу. Патрулната лодка, обхваната от пламъци, тежко се беше наклонила наляво, а от голямата дупка в пода й бликаше вода. След няколко секунди на повърхността се показаха две глави; едната започна бързо да се отдалечава, другата остана неподвижна. Лодката започна да потъва — първо с кърмата, после цялата изчезна под водата.
— Право в десетката — каза Реми, като падна по корем и изтощено въздъхна. Сам я последва. Гъстият черен дим над главите им излизаше от тунела и се понасяше над моста.
— Е, може да се каже, че вече окончателно злоупотребихме с гостоприемството на това място. Какво ще кажеш да приключваме за тази вечер?
— Да, моля те.
Глава 43
Монако
Ивет Фурние-Демаре ги гледаше внимателно с лешниковите си очи над ръба на чашата с кафе, докато Сам разказваше за приключенията им на Елба. Пропусна само как Умберто без малко щеше да ги предаде.
— След това карахме до Ниспорто, а от там се върнахме на континента — завърши той.
— Удивително! — отбеляза Ивет. — Вие двамата определено не изневерявате на репутацията си.
Беше ранна сутрин и тримата седяха в двора на вилата на Ивет над Поан дьо ла Вей. Слънцето хвърляше искри по спокойната повърхност на Средиземно море.
След като видяха как патрулната лодка на Бондарук потъва в дълбините под моста, Сам и Реми се спуснаха по стъпалата до водата. Намериха две спасителни жилетки, оцелели след корабокрушението, надянаха ги и се оставиха на течението да ги носи на юг покрай брега. На фона на изгряващото слънце наблюдаваха черните облаци от дим, които се събираха над имението на Бондарук, и слушаха приближаващия вой на сирените на противопожарните автомобили. Няколко пъти мярнаха патрулни лодки, съсредоточени покрай скалите под имението.