Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Ако това не е страдание, не знам какво може да е — съгласи се Реми. — Добре, да съчетаем с Бавария…
Сам се наведе отново напред и започна да пише, този път с ключовите думи Дюбоа, свети Вартоломей и Бавария в съчетание с „нощ“ и „клане“.
— Може да включим и синонимите за хадж — предложи Реми и започна да диктува от бялата дъска. — Мека, поклонничество, ислям, пилигрим…
— Излизат много резултати, но нищо, което да ни върши работа.
— Да започнем да вадим и да смесваме думи от резултатите.
Следващия един час опитваха различни комбинации, докато накрая, почти по изгрев-слънце, Сам намери нещо интересно, търсейки съчетанието „свети Вартоломей“, „Бавария“ и „поклонник“.
— Крушката светна — ухили се той.
— Какво? — не разбра Реми и погледна екрана му.
Там прочете: „Поклонническа църква «Свети Вартоломей», Бавария, Германия“.
Глава 45
Шьонах, Бавария
— Невероятно! — прошепна Сам.
Двамата с Реми се приближиха до дървения парапет и погледнаха надолу.
— „Красиво“ е твърде слаба дума за това тук. Защо досега не сме идвали? — продума накрая Реми.
— Не знам — прошепна той в отговор и вдигна цифровия фотоапарат. И преди бяха идвали в Бавария, но никога в този район. — Дори „спира дъха“ не е достатъчно.
— Не е, почти мога да чуя „Звукът на музиката“.
Под тях се разстилаха изумрудените води на езерото Кьонигзее. В най-широката си част езерото беше повече от седемстотин метра, двете му страни бяха обградени с гъсто залесени гранитни възвишения и назъбени снежни върхове. Езерото се протягаше от село Шьонау на север до Оберзее, Горното езеро, пет мили на юг. Отдавна отделено от Кьонигзее от свлачище, Оберзее се беше сгушило в собствена почти кръгла долина, заобиколено от алпийски ливади с диви цветя и разпенени водопади — все гледки, които привличаха любители на природата и фотографията от целия свят. Между Шьонау и кейовете на Оберзее гъмжеше от туристически лодки.
С изключение на вълните, предизвиквани от време на време от лодките, които пореха водите на Кьонигзее, повърхността на езерото беше спокойна като огледало, отразяващо зелените, сивите и жълтеникавите цветове на околните гори и скали. Накъдето и да се обърнеха, Сам и Реми виждаха невероятно красиви картини сякаш от пощенски картички.
На две трети от пътя надолу по Кьонигзее — там, където езерото се стесняваше, преди отново да се разшири и да завие на югоизток към Оберзее, на една поляна върху полуостров Хиршау се намираше църквата „Свети Вартоломей“.
Сградата представляваше абсурден архитектурен хибрид. Едната част беше стара баварска хижа. Покритите с бял хоросан стени бяха увенчани със стръмен сив покрив, а на прозорците се виждаха тежки дървени кепенци в зелено и жълто. Над другата част от сградата се издигаха три червени купола. Два от тях завършваха със странни кулички. Едната кула без нито един прозорец преминаваше в по-малък купол, а другата беше далеч по-традиционна — обикновена камбанария с наклонен покрив и тесни прозорци с кепенци.
— Не смяташ ли, че има нещо иронично в това, че Хитлер е обожавал тези места? — попита Реми.
В същата община — Берхтесгаден, се намираше планинската вила на Адолф Хитлер, известна като Орловото гнездо.
— Никой не е имунизиран срещу красотата — отвърна Сам, — дори и диктаторите.
Сам и Реми обаче не дойдоха тук, за да се любуват на гледката. Чакаше ги работа.
Веднага след като разтълкуваха първата част от последната загадка, те се обадиха на Селма да им организира пътуването от Монако до Бавария. На сутринта благодариха на Ивет за гостоприемството и потеглиха към летището на Ница, а оттам — за Париж и Залцбург, където взеха кола под наем и с нея изминаха последните трийсет километра до Шьонау и Кьонигзее.
— Кога тръгва корабчето сутринта? — попита Реми.
— В девет. Напомни ми довечера да проверя прогнозата за времето.
Макар и късна пролет, времето в долината Кьонигзее беше доста нестабилно. Имаше дни, в които само за час буреносните облаци изместваха топлото слънце. Опитният турист тук винаги носеше със себе си резервен пуловер и яке.