Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Не ви липсва смелост, признавам. Нахлули сте в дома ми, мистър Фарго. Ако на ваше място беше някой друг…
— Отдавна да е мъртъв. Пропуснете заплахите и минете към същественото. Искам да си доспя.
— Давам ви последен шанс. Предлагам ви да работим заедно. Когато всичко свърши, вие взимате бутилките, аз — това, което търся, и всеки продължава по пътя си. Никой няма да пострада.
— Като стана дума за това, което вие търсите… Дали то има нещо общо с малкия ви персийския панаир под лабораториите?
Бондарук не отговори.
— И аз така си помислих — каза Сам. — Бондарук, не мислите ли, че манията ви по Ксеркс отива малко далеч? Не е добре за здравето.
— Допускате грешка, мистър Фарго.
— На нас пък ни се струваше, че грешките са все от ваша страна. Между другото, знаем, че хората ви дебнат къщата ни в Сан Диего. Ако някой от тях пипне дори вестника в кутията на портата, половината полицаи от окръжното шерифство на Сан Диего ще се стоварят отгоре им като лавина.
— Ще си отбележа. Това е последният път, в който ви отправям любезна покана.
— Благодаря за предупреждението.
Сам затвори.
— Малкият ви персийски панаир? Много оригинално.
— Имам проблясъци понякога.
Глава 44
Въоръжени със следващите редове от загадката и безжичната интернет връзка на Ивет, Сам и Реми се заключиха в кабинета и се заловиха за работа. С присъщото си гостоприемство Ивет нареди на Лангдън да им осигури закуски, напитки, химикалки, листа, втори лаптоп, маркери и голяма бяла дъска. На нея те изписаха загадката с големи букви:
„Страдалните другари от дома в кехлибар затворени. Тасило и Пепер — гърбица в Бая пазят мястото на хадж.
Геният от Йония с крачка в битка на равни съперници. Три клина, четвъртият изгубен, ще покажат пътя към Фригизинга.“
Започнаха да съставят списъци от синоними за всички думи, които допускаха различно тълкуване. Преброиха шестнайсет такива: „страдални“, „другари“, „дом“, „затворени“, „гърбица“, „пазят“, „място“, „хадж“, „гений“, „крачка“, „битка“, „съперници“, „три“, „клин“, „сочат“, „път“.
От тях генерираха списък с няколко десетки думи. Написаха ги от другата страна на дъската, свързвайки ги с основните.
След това насочиха вниманието си към думите, които имат ясна връзка в историята: „кехлибар“, „Тасило“, „Бая“, „хадж“, „гений“, „Йония“. Написаха и тях в отделни колони. След това разделиха думите и започнаха да търсят исторически справки в Интернет, които записваха накратко срещу всяка дума.
Пет от думите: „кехлибар“, „Тасило“, „Бая“, „хадж“, „Йония“ бяха свързани с известни места, народи или предмети. Кехлибарът беше втвърдена смола, използвана в бижутерията, Тасило беше името на дълга династична линия от баварски крале, хадж — ислямското поклонничество в свещения град Мека, Бая — селище в Румъния на река Молдова, а Йония — гръцки остров в Егейско море.
За жалост, също като списъка от синоними, всяка от историческите препратки сама по себе си представляваше мрежа от факти, двойни значения и множество връзки.
Като прекъсваха работата си само за да хапнат, пийнат и да се освежат в банята до кабинета, Сам и Реми продължиха да се мъчат до късния следобед, когато решиха да сменят тактиката и да се концентрират върху един определен ред от загадката, надявайки се, че разплитането му ще произведе домино ефект. Избраха втория ред.
— „Тасило и Пепер — гърбица в Бая пазят мястото на хадж“ — прочете Реми, като се почукваше разсеяно по слепоочието си с молива. „Пепер“ е лесно. Това е на френски и означава „дядо“.
— Добре, ако не пропускаме нещо важно, можем да приемем, че под Тасило се има предвид Бавария — нейната история, забележителности, култура… изобщо, нещо баварско.
— Съгласна съм. А Бая? Каква е тази гърбица в Бая?
Вече бяха посветили два безплодни часа на румънската история с надеждата да се натъкнат на някакво божествено откровение за района на Бая.
— Сигурни ли сме за това?
— Да, Бая е селище в Румъния…
— Не, имам предвид дали това е единствената възможност.
Сам се замисли за момент и се намръщи.
— Така реших, но всъщност може и да е не е така.
Реми вече пишеше на лаптопа. Макар че голяма част от задълбочените справки идваха от различни библиотечни сайтове, винаги се започваше от добрия стар „Гугъл“.