Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Имаше само два начина да се стигне до църквата „Свети Вартоломей“ — с лодка от Шьонау или пеша през близките планински проходи. Колкото и примамлив да беше вторият вариант, Сам и Реми решиха да го оставят за друг път. Времето не беше на тяхна страна. Независимо от това, че гостуването им в имението на Бондарук им даде една крачка преднина, украинецът отдавна преследваше изгубената изба и благодарение на огромните си възможности скоро щеше отново да ги настигне. Макар до момента да не бяха видели знак от Холков или неговите хора, трябваше да бързат. Предпазливостта никак не бе излишна, когато си имаш работа с шефа на украинската мафия. Затова докато не откриеха тайната на църквата „Свети Вартоломей“ и не се махнеха оттук, щяха да допускат, че ги наблюдават. Нещо повече, щяха да приемат, че и бездруго раздразненият Бондарук е истински вбесен от нахлуването им в Хотин. Каквито и задръжки да е имал досега, вероятно вече бяха изчезнали.
Това, което Сам и Реми не можеха да предвидят, бе на какво е способен той сега.
Ако езерото Кьонигзее ги възхити с алпийската си красота, то близкото село, Шонау ги очарова със старинния си чар.
Селото се кипреше до бърза и пълна с камъни река, която се вливаше в Кьонигзее. Шьонау представляваше пъстра палитра от къщи, всяка от които като скъпоценен камък на баварската архитектура напомняше повече на хижа, отколкото на обикновена постройка. На изток, на брега на езерото Кьонигзее се намираше пристанището на Шьонау. Крайбрежната улица беше опасана с редица от кафенета, ресторанти и хотели. На юг от тях се виждаха навесите за лодки. Толкова чистички и подредени, че приличаха на изрязани от списание.
Докато Сам шофираше по трилентовия път към Шьонау, двамата с Реми гледаха как лодките влизат и излизат от кейовете за последните си курсове за деня и оставят прозрачни ветрила от пръски над изумрудената вода на езерото.
След няколко минути спряха пред хотел „Шифмайстер“. Белите и червени тенти на хотела, както и балконите му, обсипани с червени, бели и розови цветя отдалеч привличаха погледа. Фасадата му беше изрисувана с декоративни мотиви с цветя, листа и спирали в стил рококо. Пиколото се погрижи за колата и багажа им, а те влязоха във фоайето и се отправиха към рецепцията. След минути вече бяха в апартамента си с изглед към езерото.
Изкъпаха се, увиха се в дебелите хотелски хавлии и се настаниха на балкона да пият кафе и да се порадват на гледката. Слънцето тъкмо залязваше зад планините и лъчите му позлатяваха повърхността на езерото. Вечерта настъпваше и постепенно започна да се захлажда. По улиците и тротоарите се разхождаха туристи, зяпаха витрините и снимаха кея. Сам включи айфона.
— Има нещо от Селма — каза той, като прегледа електронната си поща.
С характерната си експедитивност Селма беше написала и изпратила два текста за историята на Ксеркс I и Ахеменидската династия — един по-сбит и един по-подробен. Сам ги препрати на айфона на Реми и през следващия половин час двамата обогатяваха познанията си за древноперсийския цар.
Ксеркс I, осмият владетел от Ахеменидската династия, седнал на престола на трийсет и пет годишна възраст и без да се мае, започнал да доказва славата си на отличен воин. Първо смазал един бунт в Египет, а след това и във Вавилон, където обявил Вавилонската империя за унищожена, бързо отмъкнал златния идол Мардук и наредил да бъде претопен, с което на практика погубил духовните устои на империята.
Две години по-късно Ксеркс насочил яростта си срещу атиняните, които през 490 г. пр.Хр. в битката при Маратон разгромили персийските войски, водени от баща му Дарий I, и така спрели завладяването на цяла Гърция.
През 483 г. пр.Хр. Ксеркс започнал подготовка за нападение срещу Гърция, като построил мост над Дарданелите, а после изкопал плавателен канал през най-тясната част на ръкава Атон, за да съкрати пътя на флотата си.
От Сардис Ксеркс и армията му нагазили на север през Тракия и Македония, но при Термопилите били пресрещнати от цар Леонид и неговите спартанци, които въпреки героичните си усилия били избити до крак. Ксеркс безпрепятствено продължил на юг до Атина. Завладял града и го разграбил. Но това бил апогеят на похода му. Скоро след завладяването на Атина загубил голяма част от флота си в битката при Саламин, а след това и много от войските си в битките при Платея и Микале през 479 г. пр.Хр.
Ксеркс оставил армията в ръцете на един от своите военачалници Мардоний и се върнал в столицата си Персеполис, където до края на живота си се борил с политически размирици. В крайна сметка бил убит от охраната си, може би по заповед на собствения си син, Артаксеркс I, който седнал на Ахеменидския престол през 464 г. пр.Хр.