Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Ето… намерих нещо — каза тя след няколко минути. — Бая като част от фраза, например „хората от Бая“: съкратено от Бавария.
— Тоест, гърбушкото от Бавария?
— Не, не… — Реми затрака пак на клавиатурата и прегледа резултатите. — Ето! Тасило III, крал на Бавария от 748 до 787 г., бил въздигнат на трона от Пипин Къси, баща на Карл Велики и дядо на Пипин Гърбавия.
— Това вече е нещо! — похвали я Сам. — Значи Тасило и дядото на гърбавия, Пипин Къси, „пазят мястото на хадж“.
— Проблемът е, че не мога да намеря никаква връзка между някой от тях или Бавария, от една страна, и Мека, от друга.
— Може би „хадж“ е метафора или синоним — предположи Сам.
— Да, или пък е ислямски артефакт някъде в Бавария.
Сам, който вече беше седнал на собствения си лаптоп, също започна да търси.
— Не, нищо не излиза. Да продължим нататък. Да опитаме с друг ред.
— Да се върнем в началото. „Страдалните другари от дома в кехлибар затворени“. Вече изкарахме етимологията и синонимите на „страдални“, „другари“, „дом“, „кехлибар“ и „затворени“. Как се пресичат?
Сам се отпусна в един стол, отметна глава назад и потърка челото си.
— Не знам… нещо в този ред обаче ми звучи познато.
— Коя част?
— Не знам… Обаче има нещо.
Мълчаха близо половин час, всеки потънал в мислите си.
Накрая Реми погледна часовника си.
— Стана почти полунощ. Да поспим, сутринта ще продължим на свежа глава.
— Добре. Много е потискащо. Знам, че пропускам нещо, а не мога да се сетя какво.
Четири часа по-късно Сам изведнъж се изправи в леглото и измърмори: „Ето те и тебе!“
Реми, която спеше много леко, веднага се събуди.
— Какво? Какво има, Сам?
— Нищо, мисля, че се сетих!
Двамата се върнаха по пижами в кабинета, светнаха лампата и включиха лаптопите. Сам седна пред единия и двайсет минути писа и чете различни линкове, докато Реми го наблюдаваше отстрани. Накрая той се обърна и се усмихна.
— Това е от една книга, която съм чел в колежа, „Дните на праведните“ от… някой си Рош. Там той говори за произхода на думата „хугеноти“.
— Френските калвинисти, нали? Протестанти.
— Да, доста голяма група от шестнайсети до осемнайсети век. Има много обяснения за това, откъде идва думата „хугеноти“. Някои смятат, че е смесица от немската дума „съюзен“ и името на Безансон Хуг, което се споменава в ранната история на калвинизма. Предположението, към което се придържат повечето историци, е, че думата идва от фламандската дума „хасгенотен“, както наричали хората, изучаващи Библията, във Фламандска Франция. „Хасгенотен“ се събирали тайно, за да изучават Светото писание. Името се превежда като „другари от дома“.
Реми го гледа безмълвно десет секунди, после издума:
— Сам, това е гениално!
— Гениално щеше да бъде, ако се бях сетил преди осемнайсет часа.
— По-добре късно, отколкото никога. Добре, значи става дума за хугенотите.
— За страдалните хугеноти.
Реми стана и се приближи до бялата дъска. Взе маркера и огради синонимите на „страдален“. Бяха десетки и не се забелязваше никаква очевидна връзка между тях и хугенотите.
— Добре, да поговорим за кехлибара — предложи Сам, насочвайки се към втората част от реда, — „в кехлибар затворени“. Как можеш да бъдеш затворен в кехлибар?
Няколко минути даваха различни предположения, след което Реми каза:
— Да опитаме друго: какво става, когато някой бъде затворен в кехлибар?
— Умира.
— Преди това… обездвижва се.
— Замръзва на място.
— Да… — Реми ходеше напред-назад с наведена глава и затворени очи. — Замръзва на място… като на снимка.
Сам, който беше отпуснал глава на облегалката на стола, рязко се изправи.
— Като на картина!
— Да!
Той се завъртя на стола и започна да пише на лаптопа.
— Картина… хугеноти…
Прегледа резултатите.
— Излезе ли нещо?
— Клане — измърмори той.
— Моля?
— Клане. Би могло да има връзка със „страдален“, нали?
— Определено!
— Какво ще кажеш тогава за това: картина на Франсоа Дюбоа, която носи името „Нощта на свети Вартоломей“?
— Какъв е контекстът?
Сам прегледа статията, после обобщи накратко:
— Франция, 1572 г. Клането в нощта навети Вартоломей е кулминацията в поредица от събития, започнали още през 1570 г. Така или иначе в нощта на 23 срещу 24 август 1572 година само в Париж били избити над 5 000 хугеноти. След тази нощ религиозните войни във Франция се възобновяват. Смята се, че в тях са загинали над 30 000 хугеноти… — Сам се отпусна на стола и се намръщи.