Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Може ли едновременно? — помоли Сам. — Като да махнеш лепенка.
— Както кажете… Разпечатката, която ми изпратихте, свърши работа. Много добър образ с висока резолюция. С нейна помощ дешифрирах следващите редове. Лошата новина е, че загадката ни се опря. Може би вие ще имате повече късмет.
Селма взе папката си от масата и зачете:
„Страдалните другари от дома в кехлибар затворени
Тасило и Пепер — гърбица в Бая пазят мястото на хадж
Геният от Йония с крачка в битка на равни съперници
Три клина, четвъртият изгубен, ще покажат пътя към Фригизинга“
— Това е. Пуснах ви го на айфоните. Продължаваме да работим по загадката, но определено изглежда по-мъчна от предишната.
— Да, така е — съгласи се Реми, вече потънала в мисли. Не се стърпя и попита: — Сигурна ли си, че е точно така?
— Да. Лично проверих три пъти, после накарах и Пийт и Уенди.
— Най-просто звучи последният ред, но какво трябва да значи „клин“ в случая? Може би ключов камък в арка. Но къде? — попита Реми.
— Е, това е въпросът за един милион долара. Да се надяваме, че останалата част от загадката ще ни подскаже.
— Овен ако не става дума за някое от другите му значения — намеси се Селма. — „Клин“ може да бъде просто заострен предмет или скален клин. Разбира се, в случая надали става дума за „скален клин“, които по времето на Наполеон не са били никак популярни. Употребява се също така в печатарството и във военното дело като вид строй.
— Ако го приемем буквално — каза Сам. — Но ако е метафора, може да означава всичко: клинът може да крепи или да разцепва.
— Трябва ни и останалият контекст — съгласи се Реми. — Да се залавяме за работа. Благодаря, Селма.
— Само още две неща. Успоредно дешифрирам и дневника на Лоран и смятам, че имаме отговора на някои от по-дребните ни загадки. Първо, разбрах защо двамата с Наполеон са се мъчили с кодове и гатанки, вместо просто да начертаят карта с кръстче на нея. Според Лоран скоро след като се озовал на Света Елена, Наполеон изпаднал в депресия. Бил избягал от заточението на Елба, само за да претърпи разгром при Ватерло четири месеца по-късно. Доверил на Лоран, че според него съдбата му е предопределена. Бил сигурен, че ще умре на Света Елена.
— И е бил прав — вметна Сам.
— Това го накарало да помисли за завета си — продължи Селма. — От втората си съпруга, Мария Луиза Австрийска, имал един син — Наполеон Франсоа Жозеф Шарл, Наполеон II. Когато изгубил при Ватерло, Наполеон му предал властта и той управлявал около две седмици, преди да го свалят от трона. Бившият император бил съкрушен и разярен едновременно. Струвало му се, че ако синът му е бил показал „истинския характер на Бонапарт“, това нямало да се случи. Не го интересувало, че момчето било само на четири години.
— Не му е било лесно да се мери с репутацията на баща си — съгласи се Сам.
— Направо невъзможно, бих казала. Както и да е, Наполеон заповядал на Лоран да създаде карта-загадка, която — цитирам, „да обърка противниците ни, да докаже духа на новия император и да посочи пътя към наградата, която ще помогне на Бонапарт да възвърне величието си“. За съжаление, след свалянето му от трона Наполеон II бил изпратен в Австрия, където получил почетната титла херцог Райхщатски и останал на практика затворник там, докато не се споминал от туберкулоза през 1832 г. Доколкото знам, изобщо не е правил опити да си върне властта или да проследи картата. Лоран не обяснява защо. Що се отнася до втората малка загадка — защо Лоран и Наполеон са избрали бутилките за следи към съкровището, според Лоран, Наполеон сам е заповядал да се унищожи сортът Лакано — семената, лозята, всичко, но това не е имало нищо общо с привързаността му към него. Теорията му била, че така бутилките мигновено ще се превърнат в колекционерска ценност: виното, което Бонапарт не желаел никой да притежава. Ако някоя бутилка бъдела изровена от скривалището й, тя щяла веднага да се озове в музей или частна колекция и да изчака в безопасност наследника на Бонапарт, посветен в тайната им.
— Значи не е бил толкова сигурен в „духа“ на сина си и все пак се е застраховал — отбеляза Реми.
— Така изглежда. Когато Наполеон абдикирал за втори и последен път, в сила бил Първият Наполеонов закон за наследството. Според него законен наследник на трона бил Наполеон II. Следвал по-големият брат на Наполеон, Жозеф, и неговите наследници от мъжки пол, а след тях — по-младият му брат, Луи, и неговите наследници.