Златото на Спарта

Водени от светлината на фенерчетата, двамата се заловиха за работа. Сам изтича до разклонението и започна да мести количките от мястото им покрай стената върху релсите, докато Реми бягаше към изхода на скалите.

Отдалеч се чу пукот от огнестрелно оръжие.

— Добро предположение! — извика тя от тъмнината.

— Надявах се да съм сбъркал… с три-четири часа — отвърна той, измествайки още една количка. Минута по-късно намести и третата. В това време Реми се върна с няколко маслени лампи в ръце. Метна по две-три във всяка количка със замах, така че да потече газ по дъното.

Откосите горе спряха.

— Започнаха да използват мозъците си отбеляза Сам.

Двамата заедно изтичаха по тунела, събирайки още дузина лампи, после се върнаха и ги нахвърляха в количките.

— Сега подпалки — каза Реми и започнаха да събират всичко, което може да гори: от дървени кутии за инструменти до обувки, гащеризони и въжета. Върнаха се и разделиха плячката в трите колички.

— Усещаш ли? — попита Реми.

Сам вдигна очи и за първи път почувства, че откъм входа при скалите се носи лек ветрец.

— Имаме късмет.

С помощта на швейцарското си ножче той наряза три фитила от гащеризоните, върза по един възел в края на всеки и ги накисна в дъното на първата количка.

— Ще чакаме или… — В този момент се чуха глухи удари откъм помещението горе. — Забрави, че съм питала.

Докато Реми държеше трите фитила, Сам ги запали със запалката си. Когато се разгоряха добре, тя подаде два на Сам, който ги хвърли в първите две колички, а тя метна своя в последната.

Дръпнаха се назад, но нищо не се случи.

— Хайде де… — измърмори Реми.

— От това се страхувах. Маслото може да е гранясало.

Чу се звук от разбиване на дърво и грубо отваряне на врата.

Сам гледаше количките, а брадичката му трепереше от гняв.

— По дяволите!

В този момент една от количките избухна в пламъци и запуши в черно. След секунди другите две колички също се разпалиха и към тавана се издигна гъст облак от дим. Ветрецът започна да го носи по страничните тунели.

Кашляйки и с насълзени очи, Сам и Реми се отдалечиха от количките.

— Ако това не ги забави, не виждам какво би могло — каза Сам.

— Може ли най-после да си тръгваме от това парти?

— След вас, мадам.

Изтичаха до края на тунела и се спряха на изхода. Навън мъглата се беше вдигнала и мостът беше леко осветен от луната. Вълните обливаха скалите. Въпреки вятъра облакът от дим слизаше към тях от другия край на тунела, носейки със себе си звуци от кашляне.

— Щом стигнем до водата, ще се оставим на течението. Би трябвало да се движи от север на юг покрай брега. Балаклава е на по-малко от пет километра оттук. Там ще излезем на брега.