Човек на почит

— Морано не лъже — ухили се Бен. — С какво мога да ти помогна?

— Направи ми една бомба… Подходяща за кола. Нали ще ми направиш една много мощна бомба, а, Бен? Виж дали не можеш да измислиш нещо специално за мен.

— Имам точно каквото ти трябва. Не се притеснявай, ще бъде достатъчно мощна — и колата, и всичко в нея, заминава на небето.

След като келнерът взе поръчката им, те продължиха разговора. Бепи попита Бен:

— Между другото с какъв бизнес се занимаваш? Никога не си ми казвал.

— Мислех, че знаеш. Притежавам погребално бюро в Стейтън Айлънд.

— Майтап ли си правиш? Я стига, не ме баламосвай. Погребален агент ли си?

— Наистина съм такъв — отговори сериозно Бен. — Собственик съм на погребална къща. Не те баламосвам. Наследих я от баща ми, който умря преди доста години. — За момент очите на Бен се навлажниха. — Той много си обичаше работата.

— Дон Морано ми спомена, но мислех, че се шегува. И как стана така, че започна да изпълняваш поръчки за фамилията?

— Ами преди около дванайсет години, когато бях на двайсет и една, услугите на баща ми почти не се търсеха. Често богохулстваше на италиански: „Вече никой не умира! Лекуват ги с пеницилин. По-добре да закрием фирмата!“ — и подобни глупости. Псуваше всичко наред. Всеки ден слушах оплакванията му. Веднъж прочетох във вестниците, че сред мафиозите в Стейтън Айлънд възникнали вражди. Обаче не пречукваха никого. Всичките бяха второкласни гангстери: много приказват, а нищо не правят. Приличаха на банда дебели старци, фермери от Италия. Та една нощ отидох и ликвидирах един от тях пред клуба му. Гръмнах го и понеже Стейтън Айлънд е съвсем малък, възложиха погребението на баща ми. Той притежаваше единствената италианска погребална агенция.

Бен продължи, след като келнерът сервира храната им:

— После едната фамилия обвини другата за убийството и очистиха един от техните хора. И така започнаха да си разменят удари. В крайна сметка годината беше успешна за баща ми. — Бен се засмя. — Тия типове събраха смелост да поведат война. Така бива, казваше баща ми. Впоследствие, винаги щом работата намалееше, аз издебвах някого и го пречуквах. От време на време поставях началото на нова война, просто за да осигурявам поръчки за фирмата. Трябваше да си хапя езика, за да не се разсмея, докато баща ми произнасяше прощалните слова над ковчега. Само ако знаеше, че аз му създавам всичката работа! След време баща ми почина, лека му пръст, и аз наследих фирмата. Веднъж, преди години, проявих небрежност, някой ме видял как ликвидирам един тип и съобщил на дон Морано, а пък той набързо ми възложи няколко мокри поръчки. Не можеше да повярва, когато му разказах тази история. Направо се бях подиграл с него. Дори Морано се смя на това, което правех. Оттогава често ме използва. Освен за себе си работя и за него. Падат добри пари, а пък аз така или иначе съм свикнал с работата. Обаче погребалните къщи в Стейтън Айлънд вече станаха три и ония негодници ми отнеха последните две поръчки. Затова преустанових покушенията, с които си осигурявах клиентела.