Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Грубите думи на Бепи прокънтяха в ушите на проститутката и тя опря глава върху седалката, повдигна високо таза си, насочвайки го към главата на своя клиент. Бен облещи очи, когато уличницата обкрачи нещастния конгресмен и започна да търка задника си нагоре-надолу, размазвайки влагалищен секрет по лицето му.
— Така добре ли е? — попита тя.
Бепи кимна одобрително и си помисли: „Задникът й смърди на кенеф.“ Беше много доволен от избора, но бе принуден да извърне глава, за да подиша малко чист въздух. Бен си беше запушил носа.
— Проклета чернилка! — изкрещя Макдоналд. — Вониш! Убийте ме! Предпочитам да умра!
— Ей, приятел, приготви двестате долара премия — подвикна проститутката. — Започвам.
Тя пусна силна струя урина върху лицето и дрехите на Макдоналд. По-невероятна сцена не бяха виждали. Очите на Бен се опулиха толкова широко, че заприлича на взираща се в тъмното миеща мечка.
Конгресменът започна да се дави и гърчи върху седалката, мъчейки се да си поеме дъх. Проститутката се държеше здраво за седалката и вратата. Беше навела главата си близо до пода, така че задникът й да стои нависоко, насочен към лицето на Макдоналд. С дулото на пистолета, Бепи го накара да легне, за да се накисне хубаво.
— Стой долу, Мак, глупако. Не ме принуждавай да те гръмна — нареди му Бепи почти шепнешком. — Не се изправяй.
Обаче Макдоналд отчаяно се бореше да избяга от струята урина. Бепи извади сгъваемия си нож и го подаде на проститутката.
— Това пък за какво е? — попита тя, взимайки го в шепата си. — Защо ми го даваш на мен?
Главата й продължаваше да стои опряна на пода, а задникът й стърчеше нагоре и от него още се отцеждаха капки.
— Помогни ми да го отворя, сладурче — нареди й Бепи, без да обръща внимание на въпроса й. — Искам да му нарежа кожената тапицерия. Това копеле и скъпата му кола са ми противни.
Тя отвори ножа, Бепи го хвана с ръкавицата и мигновено го заби в гърдите на конгресмена, като се целеше в сърцето. Явно бе успял да улучи жизненоважния орган, защото конгресменът умря моментално, изплезвайки език. Бепи остави ножа забит и бързо взе от Бен пистолета на Макдоналд. Проститутката изпадна в паника, когато чу звука от забиването на ножа в гърдите на конгресмена и хъркането при смяната на живота със смъртта. Направи опит да стане и да отвори отсрещната врата, но преди да успее да се измъкне, в гърба й попаднаха два куршума от половин метър разстояние. Бепи ги изстреля от почти същия ъгъл, от който би го направил легналият Макдоналд. После незабавно пъхна пистолета в ръката му, за да полепнат по нея част от барутните остатъци.
Измъкна портфейла на мъртвия и го пъхна в джоба на палтото на проститутката, но чак след като прибави още двеста долара в нови банкноти. Взе още три съвсем нови банкноти и ги пъхна отстрани в обувката на Макдоналд, където повечето мъже крият парите си, за да не ги откраднат проститутките. После опразни от джобовете на конгресмена дребните му пари и сложи част от тях в джоба на проститутката.
Решаващо за успеха на операцията беше полицията да бъде твърдо убедена, че Макдоналд е застрелял проститутката, след като му е забила ножа. Трябваше да мислят, че е бил в състояние да произведе два изстрела, преди да умре. Щяха да видят, че се е изпикала отгоре му — без значение дали идеята е била негова или не, — после е намушкала нещастника, взела е портфейла и парите му и се е опитала да излезе от колата. Според Бепи всичко изглеждаше безупречно.
— Огледай ги — каза той на Бен. — Провери дали и двамата са мъртви. Не бива после да научим, че някой от тях е останал жив. Убеди се, че и двамата са мъртви, Бен. Това е финалната сцена. Вече почти сме си вкъщи.
Бен провери пулса на двамата и погледна в очите им. Докато надничаше в очите на проститутката, Бен каза:
— Повярвай ми, видиш ли, че езиците им са изплезени по тоя начин, значи вече са на оня свят.
Неочаквано лицето на жената се извърна нагоре и от гърлото й излезе глух стон. Очите й се изцъклиха широко срещу Бен.
— Какво беше това? — попита възбудено Бепи. — Още е жива!
— Не, току-що ни напусна. Това беше последното й издихание. Мъртва е. И двамата са мъртви — отговори Бен.
— Добре, хайде да се измитаме оттук!
Отдалечиха се от колата, оставяйки зад себе си отвратителната миризма. Наредиха на шофьора да тръгва към летището.