Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
— Точно така — констатира брат Гилберт. — А сега ще ти кажа коя е другата ти тайна сила. Не си много висок, както съм аз самият. Поради това поне половината от мъжете, с които ще се биеш във външния свят, ще изглеждат по-високи и по-силни от теб. Единственото, за което си подготвен в живота си, е именно да се биеш с някой, който е по-голям от теб. Това можеш най-добре. Заради това никога не се страхувай от мъж, който изглежда голям. По-скоро се страхувай от онзи, който е на твоята височина или с по-дребен ръст от теб. Нека ти кажа още нещо важно. Опасността от високомерие, която толкова много угрижваше отец Хенри, е действителна, макар и не в такава степен, в каквато той си я представяше. Виждал съм мнозина да умират, защото са били високомерни. Именно защото насред битка с по-слаб противник или просто с някой, който изглежда по-малък, започваха твърде много да се наслаждават на самите себе си. Виждал съм мъже да умират с високомерна усмивка върху устните си. Помни това! Помни го добре! Защото макар и всички твои познати навън да са по-слаби от теб, в което вярвам, то който и да е от тях може да те нарани или убие в момента, в който се отдадеш на високомерието. Като че Божието наказание някак по-бързо застига онзи, който съгреши с оръжие в ръка. Същото важи и за яростта и алчността. Точно заради това ти казвам и ти никога не бива да забравяш, че изкуството, което усвои между тези стени, е благословено. Ако вдигнеш оръжие, за да сториш грях, то Божието наказание е близо. Повтарям го за трети път. Не го забравяй. Амин.
След като брат Гилберт привърши с обяснението си, двамата седяха мълчаливо известно време, като погледът на Арн някак отнесено бе насочен към една от трите проблясващи свещи, докато брат Гилберт го наблюдаваше тайничко. Като че седяха и се изчакваха един друг, а никой от двамата не искаше да каже нещо пръв, тъй като се страхуваше, че другият по-скоро иска да говори за нещо друго.
— Навярно се чудиш що за грях ме е накарал да напусна Ордена на рицарите тамплиери и да се присъединя към Цистерцианския орден? — запита най-накрая брат Гилберт.
— Да, естествено — отговори Арн. — Но не мога да си те представя като голям грешник, скъпи братко Гилберт, просто няма логика.
— Това е така, най-вече защото не можеш да си представиш света навън. Тъй като светът там е пълен с грях и изкушения. Той е като тресавище. Той е като земя с много скрити под нея капани. Моят грях бе симония9, най-ужасният от всички грехове според правилата на Ордена на рицарите тамплиери. Знаеш ли дори какво е това?
— Не — отговори Арн, както си и беше, но същевременно беше учуден. Беше чул да говорят за хиляди грехове, големи и малки, но никога за симония.
— Това означава да ти платят, за да извършиш това, което се очаква от свещеник — рече брат Гилберт, въздишайки. — В нашия орден ние боравехме с много пари и понякога беше трудно да различиш греха от доброто. Не искам да отричам греха си. Признах го и до ден-днешен все още го изкупувам. Бях лишен от това да умра за Божията кауза с меч в ръка. Така е. Но ако не беше този грях, който ме доведе при тази спокойна служба, ти никога нямаше да ме срещнеш и в такъв случай щеше да бъдеш напълно различен човек, а не този, който си днес. Трябва да мислим така, тъй като Божията умисъл се крие във всичко, което се случва.
— Обещавам да не те разочаровам, да не те натъжавам, обични мой братко — рече Арн бързо и прочувствено.
— Хм — отрони брат Гилберт, наведе се напред и развеселено погледна по детски откритото лице на Арн и широко отворените му очи. — Почакай малко с обетите, тъй като ще се отречеш от някои от тях по-бързо, отколкото си мислиш. Тук нашият разговор свършва и аз ти заповядвам да прекараш времето между литургията в полунощ и сутрешната меса в нашата църква. Потърси Бог в сърцето си през тази нощ на бури. Заповедта е от отец Хенри. Така че побързай и поспи няколко часа, а след това ще се видим на литургията в полунощ. Може би.
— Както кажете, аз ще се подчиня — измърмори Арн, надигна се, поклони се на своя учител и след това се отправи към манастирската си килия, като се настрои да се събуди за литургията в полунощ и да не се успи. След това той веднага заспа.
Брат Гилберт поседя замислен още малко край пламтящите свещи. След това ги загаси и с дълги крачки тръгна към ковачницата, където двама монаси се бяха трудили, докато той водеше разговора с Арн. Не беше напълно готов. Сега щеше да използва последните от тайнствените масла, които носеше със себе си от Утремер, а и трябваше да пооправи някои неща по орнаментите.
9
Симония — търгуване с духовни ценности. — Б.пр.