Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
— Не-е — рече Арн несигурно и същевременно се почувства някак странно при мисълта, че през всичките тези години той се е бил с един изключителен боец. — Не, поне не в началото, във всеки случай. В началото бяхме само ти и аз. Но като се замисля за мъжете, които искаха да ме убият, и за детинския и несръчен начин, по който боравеха с мечовете си, започвам да се чудя. Разликата между мен и тях, скъпи братко Гилберт, беше от земята до небето.
— Да, нека спрем дотук и да поговорим малко за проблема. Не е опасно. Точно обратното. Добре е и за теб — продължи брат Гилберт, като че искаше да смени темата на разговора и вече бе казал всичко, което имаше за казване. — Ако съм разбрал правилно, един мъж е дошъл изотзад и се е целил в главата ти. Така ли е?
— Да, така мисля — рече Арн, като не го свърташе на едно място. Не му харесваше посоката, в която тръгваше разговорът.
— Ти, естествено, си се навел и си сменил едновременно ръката. Тогава мъжът пред теб е свалил гарда, за да задържи поглед не върху меча, а върху главата ти, тъй като е смятал, че тя ще падне на земята. Видял си слабо място и веднага си посегнал. Но си успял да помислиш, че трябва да се обърнеш бързо на една страна, така че да не те нападне другият. Така си и сторил. Другият е успял да вдигне меча си, ала е трябвало да прекара тежестта върху другия си крак и ти си съзрял слабото му място между лакътя и наведеното коляно, след което си нападнал отново. Така е станало, по-бързо, отколкото ти или някой друг е успял да помисли. Не е ли тъй?
Брат Гилберт говореше със затворени очи в силна концентрация, като че виждаше всичко, което се бе случило, в душата си.
— Да, точно така. Това е вярно — рече Арн засрамено. — Но аз…
— Не! — прекъсна го брат Гилберт и отбранително вдигна ръка. — Не се извинявай повече за това! Вече получи опрощение на греховете. Сега можем да се върнем към онова, което отец Хенри ми заръча да ти разясня. Не е важно дали онези пияни селяни са били трима или четирима. Можел си да ги убиеш всичките. Честно казано, не смятам, че някой от другия свят навън може да се мери с теб, що се отнася до меча. Поне не в тази страна. Ала помисли си, че аз и ти се изправим един срещу друг в битка на живот и смърт. Какво мислиш, че ще се случи тогава?
— Преди да успея да мигна два пъти, ти ще си ме уцелил… навярно преди да успея да мигна три пъти — отговори Арн объркано. Не можеше да види тази картина през очите си.
— Напротив! — изсъска брат Гилберт. — Не смятам, че трябва да се упражняваме, както винаги сме го правели, като аз бях този, който напада, а ти бе онзи, който ми се подчиняваше. Ако ти позволях да мислиш сам, както и ако беше принуден да го направиш, как тогава щеше да се биеш с мен?
— Не мога да се отдам на подобни греховни мисли, никога не бих могъл да вдигна оръжие срещу онзи, когото обичам, със зъл умисъл — отговори Арн засрамено, като че току-що бе споходен от тази мисъл.
— Аз ти заповядвам да помислиш за това. Занимаваме се с теория и не трябва да шикалкавим. Теоретично погледнато, как би се бил срещу мен?
— Не бих те нападнал директно — започна Арн колебливо и се замисли за известно време, след което покорно продължи с отговора на поставения въпрос. — Нападна ли те директно, силата и внушителният ти ръст ще придобият решаващо значение. Трябва дълго да те отбягвам, да се въртя в кръг край теб, да чакам и да чакам, докато…
— Да? — рече брат Гилберт с едва забележима усмивка. — Докато какво?
— Докато… някоя случайност ми помогне, докато си се движил тъй много, че тежестта и силата ти вече не са в твой плюс. Но аз никога не бих…
— Така е, когато мислиш сам! — прекъсна го брат Гилберт. — При което можем да преминем към един по-важен въпрос. Идеята на отец Хенри никога да не ти казваме кой си лесно може да бъде разбрана от логическа гледна точка, нали така? На всяка цена трябваше да избегнем това да станеш високомерен. Трябваше да те спасим от високомерието, особено що се отнася до неща, които тук се считат за низши. Във външния свят, в който живях, преди да дойда тук, не е така. През времето в Утремер съм тренирал много свои братя. Когато не бяхме на война, се занимавахме само с това. Ала що се отнася до сръчност при боравенето с оръжие, то аз съм виждал малцина с подобна дарба от Бога. Ти имаш две тайни, които те правят много силен, и смятам, че знаеш коя е едната от тях?
— Това, че мога да си бия и с двете ръце — отговори Арн тихо и втренчи поглед в масата пред себе си. Сякаш се срамуваше, без да знае защо.