Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
След литургията в полунощ Арн бе оставен сам в църквата във Варнхем и прекара първите часове там на колене край гроба на майка си пред олтара. За тези дълги часове на молитва на колене им беше позволено да използват меки постелки за колената, които можеха да намерят в църковната ризница.
Той не беше на себе си, защото вече не можеше да се познае. Като че беше двама различни хора — единият, когото познаваше и смяташе, че е, бе послушникът Арн по-скоро от „Школата на живота“ отколкото от Варнхем, а другият бе Арн Магнусон от Арнес, който по-скоро бе като някой измислен герой, а не той самият.
През тази буреносна нощ той се молеше на Бог да му покаже пътя, да му помогне да открие онова, което бе добро и за двамата. Молеше се и на свети Бернар да го води по правилния път в живота му, така че да не съгреши, защото светът навън е изпълнен с грехове. Най-накрая се помоли да го пазят най-вече от високомерие.
Не че самият той вярваше, че онова, от което трябваше да се пази най-много, бе високомерието. Той чистосърдечно можеше да каже, че се е опазил от този грях. Ала това беше грехът, от който отец Хенри и брат Гилберт се бяха бояли най-много и заради това бяха пазили някои неща в тайна от него.
В молитвите си той сякаш накара бурята навън да притихне и времето да спре. Или по-точно, когато той започнеше да се моли с цялата си душа, то времето за него не съществуваше. Заради това изгревът дойде бързо и с него бурята се успокои.
За негово учудване целият хор влезе и застана зад олтара. Някои от певците в хора го гледаха приятелски тайнствено. — Тогава той реши, че това ще е литургията на изпроводяк, като онези литургии, когато някои много по-важни от него братя се отправяха нанякъде.
Тогава чу изскърцването на такелажа и въжетата и разбра, че кръщелният купел, който се намираше до портата на църквата, бе спуснат надолу. Когато се обърна, забеляза, че приготвят светена вода за кръщението. В този момент не разбра какво става.
Тогава хорът изведнъж подхвана най-красивия от всички химни в слава на Бога, химна за вечното царство и за вечната сила. Той веднага забеляза, че певците приемаха работата си много сериозно и наистина даваха най-доброто. И той припяваше със затворени очи на някои пасажи, като ту замръзваше, ту му ставаше горещо и като че гърдите му се пълнеха със свята светлина и чрез мистичната сила на песента той се издигаше към Бог.
Когато стигнаха до един бавен пасаж, забеляза, че някои от певците изпънаха леко вратовете си и погледнаха към кръщелния купел, естествено, без да бъркат тоналността, и когато се обърна, видя гледка, която бе най-чудното и изненадващо нещо, което бе виждал през целия си живот. Там долу стоеше отец Хенри и благославяше меча, който брат Гилберт му бе подал. Мечът бе поръсен със светена вода, като че го кръщаваха. Това беше нечувано. Меч в Божия дом!
Когато величественият химн „Те Deum“ свърши, отец Хенри и брат Гилбърт пристъпиха към олтара. Брат Гилбърт носеше меча в изпънатите си напред ръце, като че носеше някой облат или някой свещен предмет. Внимателно поставиха меча по средата на олтара, при което отец Хенри подхвана „Отче наш“ и всички замърмориха молитвата. След това отец Хенри се обърна към Арн и му даде знак да се приближи към гроба на майка си и когато той го стори, хорът подхвана нов химн на френски, който Арн не бе чувал през целия си живот и който самите певци не знаеха толкова добре, колкото знаеха останалите химни. Сега Арн бе преизпълнен от неразбираемото, та чак не чуваше думите в песнопението. Широко отворените му очи поглъщаха всичко това, което ставаше пред него.
Тогава взеха меча от олтара и го поставиха над гроба на майка му, точно насреща му, така че дръжката сочеше към олтара, а острието — към Арн. Това бе един изключително красив меч с острие, което блестеше заради бялата твърда стомана, каквато Арн никога не беше виждал. Дръжката на меча бе направена така, че позлатените дръжки оформяха кръст, като над самия кръст се четеше следният текст, който не можеше да бъде объркан: IN НОС SIGNO VINCES — „Ще побеждаваш в името на този знак“, което ще рече, че ще побеждаваш само в името на този знак, както заключи Арн на мига.
Дръжката на меча бе оформена точно за ръцете на Арн. Той я премери и видя, че мечът ще се слее с ръката му и ще се превърне в част от самия него. Позлатената част блестеше, а ако грееше силно слънце, човек щеше още по-ясно да види как обхваща с пръсти дръжката, защото позлатата нямаше нищо общо с богатство или арогантност.