Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
— Гунар, другарю — рече той, като душата му ликуваше, — това, което ми казахте, ще остане у мен завинаги. Можете да сте сигурен в това. Единственото, е, което мога да ви се отблагодаря, са думите от Светото писание. Не се плашете, преди да сте чули самите думи. Защото именно вашата любов победи всичко и Божията Майка съзря любовта ви и заради това се смили над вас. Чуйте следните думи от самия Бог и нека тези думи завинаги да живеят в дома ви и в сърцата ви:
„Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността — люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.
Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение“.
Той прочете текста на техния език, тъй че да могат да го разберат. Повтори го няколко пъти, за да го запомнят и им каза откъде в Светото писание бяха тези Божии думи. От: Песен на песните, 8:6–7.
Когато се сбогуваха, отново се хванаха за ръка и Гунвор го попита за името му. Арн искаше за пръв път да каже на някого името си, името, което принадлежеше на другия свят. Че е Арн Магнусон от Арнес. Но не можа, усети, че в това се криеше някаква арогантност. Каза им само, че се казва Арн.
Докато Гунар яздеше, а годеницата му бе пред него на седлото, а той я бе обхванал с ръце, защото бяха задържали силния жребец и не бяха принудени да вървят пеша, усещаше, че диша тежко и че никога досега свежият есенен въздух не е бил по-красив и по-свободен. Той яздеше, прегърнал бъдещата си съпруга, усещаше топлината на тялото й и биещото й сърце до ръката си. Заедно те повтаряха отново и отново Божиите думи за тяхната любов, която бе победила.
Този ден се мръкна рано и като че идваше буря. Не можеха да разговарят навън и казаха на всички да прекарат времето сами в залата за свободни занимания. Когато Арн, облечен в расото си, което бе развявано от вятъра, бързо мина под купола, той се помоли Гунвор и Гунар да се приберат у дома благополучно по време на тази първа есенна буря. Те се нуждаеха от друга защита, освен от любовта си. Макар и да смяташе, че любовта им бе изключително силна и можеше да ги опази от всички бури, както от житейските, така и от бурята, която се задаваше.
Брат Гилберт вече го чакаше вътре, старателно измит, косата му бе все още мокра, когато Арн влезе. Трите восъчни свещи леко трепнаха, когато той бързо отвори и затвори вратата. Първо заедно казаха „Отче наш“, след това поотделно се помолиха тихичко, после трябваше да поговорят.
Когато след края на молитвата си брат Гилберт най-после вдигна очи, погледът му бе изпълнен с обич към възпитаника му, но и с една чужда тъга, която Арн бе съзирал в него само от време на време.
— Аз съм Guilbert de Beaune, брат в този орден, и ти знаеш това — започна брат Гилберт бавно. — Това беше моето име и в един друг орден, който е тясно обвързан с този. Може да се каже, че това е наш побратимен орден, който има същия духовен отец като нас. Знаеш кой е той.
— Свети Бернар от Клерво — отбеляза Арн, скръсти ръце върху дебелата дъбова маса и наведе глава, за да покаже, че иска да чуе разказа, а не да говори самият той.
— Вярно, той и никой друг — продължи брат Гилберт и си пое дълбоко въздух, — именно той и никой друг основа светата Божия армия, Ордена на рицарите тамплиери, където аз се бих дванадесет дълги години в името Божие. Следователно бях воин в Утремер дванадесет години и съм се сблъсквал в битка с повече от хиляда мъже — и добри, и зли, и смели, и страхливи, и сръчни, и несръчни, и никой никога не ме е побеждавал. Както много добре разбираш, този въпрос си има и теологична страна, както и друга страна, свързана със способностите на ръцете и краката. Точно сега аз ще прескоча този аспект. Фактите са, че никой никога не е бил по-добър от мен при бой с меч или с лък, нито в ездата и не ти казвам това, за да се хваля. Знаеш, че никой от нас в манастира не е такъв. Казвам го, защото е истина и защото трябва да разбереш много точно кой те е учил на изкуството да използваш меч, лък, щит и най-важното от всичко, кой те е научил да яздиш кон. Преди да продължа, от чисто любопитство искам да ти задам един въпрос. Това никога ли не ти е правило впечатление?