Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Докато те се двоумяха какво да отговорят, отец Хенри направи малък знак на брат Гилберт, който се поклони като благородник и след това отведе кобилата през дървената порта и я затвори след себе си. Гунар беше много радостен, тъй като му бе най-трудно да се раздели с жребеца. Кобилата винаги е била твърде капризна и той се зачуди, че чуждите монаси успяха да я хванат за врата и да я отведат през тясната порта, без тя да покаже каквото и да е непокорство. Хрумна му, че кобилата бе обхваната от същото приповдигнато чувство, което бе сполетяло и тях самите, щом бяха пристъпили в Божия дом. Той все пак предполагаше, че монасите едва ли разбират много от коне.
Когато отец Хенри забеляза, че щедрите и изпълнени с благодарност гости приеха отказа да приеме целия дар, той се намеси и както бе обичаят, запита дали и той може да стори нещо за тях. Навярно да се помоли за тях?
Тогава Гунвор се изчерви и помоли да благодари лично на послушника, при което веднага поиска прошка за дръзката си молба и добави, че годеникът й и тя са на едно мнение по въпроса.
Навярно тя очакваше старият монах да се навъси и да сметне въпроса й за неблагоприличен. За нейно облекчение той засия и рече, че това е чудесна идея. Надигна се енергично, като че бе млад мъж, след което се обърна и хукна нанякъде, сети се за нещо и спря.
— Но вие може да се срещнете с него сами — рече той и се усмихна широко, така че можаха да видят празното място между зъбите на долната му челюст. — Младежът само ще се почувства неудобно, ако игуменът му виси над главата. Той не е свикнал да му се благодари. Не се безпокойте, той е един от вас и разбира всичко, което казвате.
Отец Хенри благослови гостите си на изпроводяк и изчезна като младеж през дъбовата порта, като си тананикаше бодро.
Известно време те стояха и говореха за това как би трябвало да разбират думите му и не успяха да намерят обяснение. Във всеки случай не беше неприлично за един послушник да бъде насаме с гости, та били те и жени, както би било неприлично, ако Гунвор и Гунар се бяха отправили сами към Варнхем.
Когато изкъпаният Арн срамежливо дойде насреща им, Гунвор падна на колене пред него, взе ръцете му, което тя можеше да стори, тъй като годеникът й, майка й Биргите и сестрата Кристина бяха край нея. Благодарностите й започнаха да се леят от устата й.
Както си говореше, тя разбра, че ръцете, които държеше, със сигурност не бяха ръце на малко момче. Ръцете бяха груби и твърди като камък, като че бе хванала ръцете на баща си или на някой ковач. Когато вдигна очи и съзря светлия поглед на Арн, сякаш неговото детинско и мило лице не беше едно цяло с тези ръце, и й се стори, че Божията майка не й е пратила кой да е малък послушник, тъй като това не бяха ръцете на крехко момче.
Арн се изчерви и не знаеше какво да стори в подобна ситуация. От една страна, трябваше да уважи искрената благодарност на младата жена. От друга страна, смяташе, че благодари не, на когото трябва. Той внимателно се освободи от нея тъй бързо, колкото можеше, помоли я да се изправи, благослови благодарностите й и й напомни, че те трябва да бъдат отправени към небесата. Гунвор веднага се съгласи и го увери, че ще прави това, докато е жива.
Когато Арн хвана останалите за ръка и всички усетиха онова, което Гунвор бе усетила, докато държеше мазолестите му ръце, всички седнаха и за миг стана неловко тихо.
Тогава Гунар реши, че трябва да каже нещо, преди да е станало прекалено късно, тъй като ако не кажеше нещо сега, щеше да съжалява до края на живота си. Към смелостта и честта на един мъж спадаше и това да казва без заобиколки това, което мисли.
И Гунар започна да обяснява, в началото някак накъсано и несигурно, че той и Гунвор от години се обичат тайно, че постоянно са се молили на Бога да ги обвърже, макар че нищо не говорело за подобна възможност, а бащите им да смятали мечтите им за детински хрумвания. Той знаел, че не може да живее без Гунвор. И тя чувствала същото. Онзи ден, когато я отвели за сватбата й, той повече не искал да живее. И тя не искала да живее. И макар светата Дева най-накрая да се била смилила над тях, то Арн бил онзи, който изпълнил Божията воля.
Арн изпита огромно благоговение и признателност към откровения опит на този простичък човек да изрази Божията милост на прост език. Като че вече се бе примирил с това, че опрощението на греховете му от отец Хенри бе правилно, също като основите и скелето на къща, която още не е готова. С този дар, който тези хорица бяха получили и сърдечно благодаряха нему, простото Божие оръдие, като че къщата вече беше готова, с всички стени, с каркасния панел и всички прозорци.