Изкуплението на Атлантида

Пазачите се разсмяха, но не и британецът. Вместо това той просто насочи добре тренирания си мъртвешки преценяващ поглед към Тиарнан.

- Бих направил какво ли не за пари. Нищо друго няма значение, нали? И ако мислиш, че гаджето ти е човек, ами, тогава ви очаква много интересен меден месец.

- Точно така, Смити, само че, ако доживеят до медения месец. Шансовете им не са добри - извика един от пазачите, което доведе до бурна радост у колегите му.

Смити, ако това наистина беше името му, обърна мъртвешкия си поглед към гръмогласния глупак, който на мига престана да се смее.

И така. Значи това беше мъжът, от когото трябва да се пазят. Бренан внимателно запомни всичко за него. Моментът за разплата щеше да дойде, и то скоро. Смити трябва да бъде първият, който ще умре. Той представляваше най-голямата заплаха.

Смити заобиколи външната част на клетките, докато не стигна до тази на Тиарнан.

- Извинете ме, госпожице, но ще ви помоля да си свалите дрехите.

- Моля?

Тиарнан се дръпна толкова бързо назад, че почти се строполи на решетките.

Бренан извика своето предупреждение и тя се спря на дъх разстояние от мощното разтърсващо електричество.

- Ще оцелееш - увери я Смити. - Веднъж.

Бренан осъзна, че от устните му излизаха сериозни и злъчни ругатни на езика на древните атланти способни да отделят плътта от костите на човек. Тогава превключи на английски.

- Докоснеш ли я, умираш. Ще те преследвам, ще те одера жив и ще изям туптящото в гърдите ти сърце, ако докоснеш дори и косъм от главата й.

Смити вдигна рязко глава при вледеняващата заплахата в гласа на

Бренан и изглежда, че той също виждаше мъжа като единствената заплаха в залата.

- Заплахите не ми понасят добре, а и не наранявам жени -отвърна Смити сурово. - Но съм повече от убеден, че тези идиоти тук не са ви претърсили за оръжие и не смятам да се превръщам в мъртвец, защото сладката ти кифличка е забила джобно ножче в сънната ми артерия, както между другото направи с идиота горе.

- Сънната артерия? - повтори Тиарнан, след което лицето й пребледня, докато в един момент не заприлича на призрак, или дори по-лошо, на вампир.

Смити се ухили, показвайки големите си и криви зъби.

- Това е артерията...

- Знам какво е - изкрещя Тиарнан с нотка на лудост в гласа си. -Не го направих, аз. нямах намерение да го правя. - Тя съвсем неочаквано седна на пода, придърпа коленете към гърдите си и сведе глава към тях. - Искам този ден да свършва - прошепна, но Смити я чу.

- Ясно. След минути можеш да поспиш, но преди това искам да ми дадеш дрехите си - нареди той и от някъде извади голямо, смъртоносно изглеждащо оръжие. - Действай, иначе ще стрелям в крака на приятеля ти. - След това прокара безпристрастния си поглед по Бренан. - Ти си следващият, сладкишче, така че е по-добре да започнеш да се събличаш сега.