Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Яростта погълна Бренан и в отчаянието си да стигне до Смити за пореден път се хвърли към решетките. Ударът от високото напрежение го изгори отвътре, преди да го запрати няколко метра назад.
- Бренан! Бренан! - Тиарнан вече се бе изправила и издърпваше блузата през главата си. - Спри! Няма значение! Нищо от това не е от значение. Просто трябва да го преживеем.
Бренан стоеше там, докато тялото му се разкъсваше от силата на електрическия шок и яростта, бореща се да завземе контрола над него, но щом задъхвайки се, вдигна глава и срещна погледна на Тиарнан, връзката между тях си дойде на място с едно почти доловимо щракване. Беше се взирал вътре в душата й и знаеше това, от което тя се нуждаеше сега.
Нужно й бе той да е под контрол, заради нея. Нямаше начин, дори и в деветте кръга на ада, той да я подведе. Гневът в него се превърна в лед и той кимна.
- Да. Нищо не е важно.
Свали блузата си, а след това панталоните си, докато Тиарнан правеше същото. При вида й, трепереща само по бельо, яростта отново се надигна, но той я пренасочи към леда, където щеше да бъде добре пазена за по-късно. За момента, когато той щеше да си проправи път към свободата, като избиеше всички по пътя си.
Пазичите подвикваха и правеха неприлични коментари, но млъкнаха, щом Бренан завъртя бавно глава към тях и ги прониза с поглед. Набелязваше ги. Един по един.
Смити протегна ръце през клетката и Тиарнан, препъвайки се, му подаде дрехите си. Той ги взе и ги разтърси, после ги потупа целите, за да провери за оръжия.
- Ако се завъртите, госпожице - продължи напълно лишен от емоции, - може да останете по бельо, стига да мога да видя дали не криете нещо в него.
Тя се поколеба, сетне отпусна ръце и направи един кръг, докато отново не се изправи лице в лице със Смити.
- Чудесно. Благодаря - каза той.
След миг й върна дрехите като преди да ги облече тя ги сграбчи от ръцете му и отиде в най-далечната част на клетката си.
Без да казва и дума, Смити се обърна към Бренан и протегна ръка. Воинът премери шансовете дали Тиарнан би оцеляла, ако той хване ръката на мъжа и го дръпне близо до заредените с електричество решетки, докато високото напрежение не изпържи главореза.
- Дори не си го помисляй, друже - процеди Смити, когато погледът му се премести между Бренан и решетките. - Всички оръжия са насочени към вас двамата, ала тя щя умре първа.
Разбира се, че ще знае какво се върти в главата на Бренан. Това би сторил и Смити, ако ролите им бяха разменени, осъзна воинът. Оценката му за човека като заплаха, която, въпреки че беше висока, значително нарасна. Той хвърли дрехите си на Смити, а след това сведе глава и се изкашля, като сложи ръка пред устата си. Когато се изправи, вампирът минаваше с ръка по шевовете на дънките му.
- Нека видя ръцете ти и се завърти - нареди Смити.
Бренан го изгледа гневно, но изпълни заповедта му, като разпери пръсти, за да го увери, че не е скрил нищо между тях.
- Имаш кинжалите ми и нищо друго не може да мине през детекторите ти за метал - изръмжа между стиснати зъби.
- Изглеждаш като човек, който би си присвоил онова, от което се нуждае - обърна се към него Смити. - Въпреки това трябва да ми кажеш как успя да прекараш кинжалите през скенера.
Бренан се разсмя.
- Ама, разбира се. Пусни ме и ще си говорим надълго и нашироко за всичко, което пожелаеш.
Усмивката на Смити бе също толкова мъртвешка, колкото очите му.
- Да бе. Продължаваш да мечтаеш.
Тогава хвърли дрехите му обрано.
- Ако бях копелето, за което ме мислиш, щях да запазя дрехите ти и да сваля прекрасното бельо на приятелката ти, а след това да оставя мъжете ми да се наслаждават на гледката.
- Какъв герой - процеди Тиарнан жлъчно, след което Смити се обърна към нея и се засмя.
- Тя можела и да хапе. Както и да е. След онова, което добрият доктор ти е подготвил, ще запееш друга песен. Може би дори ще искаш да ме опознаеш по-добре.
Смити прокара одобрителния си поглед по тялото на Тиарнан и гневът в съзнанието на Бренан заплаши да стопи леда, но въпреки това самоконтролът му победи.
На косъм.
Смити се ухили по посока на Бренан и подигравателно му отдаде чест. Малко след това изведе пазачите с изключение на двама и даде заповед другите да поемат смяната си в залата с мониторите. Тиарнан беше права за видеонаблюдението. Бренан взе решение да изчака Смити да напусне стаята и да се опита да потърси камерите. Вампирът притежаваше твърде остър ум.
- До после, друже - добави Смити и след това напусна стаята.
Бренан се заигра с идеята да се опита да призове вода под