Пленница на короната

— Как може да не ме безпокои? Тя ми е майка! Тя е моя майка, която се изправи срещу мен. Каза, че ще отиде в гроба си, без да изрече името ми!

— Мисли за нея като твоя затворничка.

Отпускам се в един стол, втренчена в него.

— Майка ми е моя затворничка?

— Тя беше затворничка в абатството Болийо. Сега е затворничка тук. Никога няма да си върне състоянието, изгуби го, когато потърси свято убежище в мига, щом научи за смъртта на баща ти. Тогава избра да те изостави на опасността, която битката би донесла. Сега води живота, който избра тогава. Може да се придържа към избора си. Тя е беднячка, затворена е в тъмница. Просто по една случайност е затворничка тук, вместо в Болийо. Това може да й хареса. Може би предпочита да бъде тук. В крайна сметка, това беше домът й.

— Дошла е тук като невеста, това е бил домът на семейството й — казвам тихо. — Всеки камък във всяка стена ще й говори за правата й.

— Е, тогава…

— Все още е неин — поглеждам младото му, красиво, решително лице, и осъзнавам, че нищо, което кажа, няма да има никакво значение. — Ние живеем тук като крадци, а сега законната собственица ще ни гледа как събираме нейните ренти, претендираме за това, което се полага на нея, подслонени в нейните стени, живеещи под нейния покрив.

Той свива рамене, а аз млъквам рязко. Знаех, че е човек на внезапните решения, човек, способен — подобно на брат си — на решителни, бързи действия. Момчетата Йорк са прекарали детството си в бунт срещу краля, гледайки как баща им, а после брат им рискуват всичко във войната. Всички братя от рода Йорк са способни на непоколебима смелост и непреклонна издръжливост. Знаех, че той е човек, готов да следва собствените си интереси, без скрупули. Но не знаех, че е човек, който може да арестува майката на собствената си съпруга и да я задържи против желанието й, да й отмъкне земите, докато тя спи под неговия покрив. Знаех, че моят съпруг е твърд човек, но не знаех, че е от гранит.

— Колко време ще живее тук?

— Докато умре — казва той безизразно.

Мисля си за крал Хенри в Тауър, който умря в същата нощ, когато братята Йорк се завърнаха като победители от Тюксбъри, твърдо решени да сложат край на рода му. Представям си как тримата са влезли тихо в тъмната му стая, докато е спял. Мисля си как е спял там, под тяхна закрила, и не се е събудил повече, отварям уста да му задам въпрос, и я затварям отново, без да кажа нищо. Осъзнавам, че се страхувам да попитам младия си съпруг колко дълго според него може да живее майка ми.