Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Няма нужда да бъдем толкова официални. Като се замисля, може би е редно аз да ти се поклоня — каза Персефона със съвсем лека закачлива нотка в гласа.
— Хей, не аз съм тази с короната — каза Хелън със смях, усещайки, че няма нищо лошо да се пошегува. Персефона се усмихна мило, но после изражението й стана сериозно.
— Все още не — каза тя загадъчно, а после продължи с уверен глас: — Търсите начин да убиете Фуриите.
Орион и Хелън се спогледаха, шокирани от подобно открито изказване.
— Да — каза убедено Орион. — Искам да ги убия.
— Не, не го искаш. — Персефона обърна искрящите си очи с цвят на шоколад към Орион, разтапяйки го на мига. — Трябва да им помогнеш. Те отчаяно се нуждаят да ги спасиш от страданията им, скъпи мой. Знаеш ли кои са Фуриите?
— Не знаем — отвърна Хелън. Не й допадаше колко свойски се държи прекрасната богиня с Орион. — Моля ви, обяснете ни.
— Фуриите са три млади сестри — родени от кръвта на Уран, когато синът му, титанът Кронос, го нападнал. В мига на създаването си, Фуриите били отвлечени от Богините на съдбата и принудени да изиграят ролята си във Великата Драма. Болката, която изпитват, е истинска, а бремето, което носят… — Персефона млъкна, без да довърши, и се вгледа умолително в очите на Орион. — Те все още не са много повече от деца, а никога не са изживели дори един миг на радост. Знаеш какво искам да кажа, принце. Знаеш какво изживяват.
— Омраза — каза той, като хвърли поглед към Хелън. Тя си спомни колко ужасно беше да изпитва омраза към Орион в пещерата и разбра, че той си мислеше същото за нея.
— Трябва да им помогнем — прошепна му Хелън, и той се усмихна в отговор. Двамата бяха в пълна хармония. — Трябва да ги освободим.
— Фуриите и Потомците — каза Орион, твърдо решен.
— Да — съгласи се Хелън. — И обещавам, че ще освободя и вас, Ваше височество.
— Не, недей! — внезапно възкликна Персефона. Тя заговори припряно. — Побързай, Хелън, няма да оцелееш още дълго, без да сънуваш! Трябва да занесеш на Фуриите вода от реката…
Името на реката беше удавено от мощен, гръмлив глас:
— ХЕЛЪН, ПРОГОНВАМ ТЕ ОТ СВОЕТО ЦАРСТВО.
Хелън почувства как нещо запраща цялото й тяло нагоре и го изхвърля от Подземния свят, сякаш я беше загребала и я хвърлила нечия мощна ръка, широка цял километър. За миг й се стори, че видя огромно лице, което запълни цялото й полезрение. Струваше й се познато. Яркозелените му очи бяха толкова тъжни…
Хелън се събуди в леглото си. Изправяйки се до седнало положение, смъкна финия пласт от ледени кристалчета, посипали се по завивките й като пресято брашно, и няколко от блещукащите късчета затанцуваха в сухия, мразовит въздух. Усещаше лицето си вкочанено, затова измъкна ръка изпод одеялата и я вдигна към вдървената си буза. Макар че пръстите й бяха почти безчувствени от студ, разбра, че цялото й лице е покрито с бодлив слой скреж. Помръдна ръка, за да докосне косата си, и откри, че тя също е замръзнала на дебели ледени въжета.
Като дишаше бързо и разпращаше облаци от пара пред себе си, Хелън се огледа наоколо, опитвайки се да овладее треперенето си. Всичко в стаята й имаше лек синкав оттенък, но дълбокият мраз беше най-силен около леглото й. Хелън вдигна часовника от нощното си шкафче и трябваше да изтрие с палец един пласт лед, за да види циферблата. Докато се взираше в него, времето се смени от единайсет часът и единайсет минути на 11:12.
Макар и на двамата с Орион да им се струваше, че бяха прекарали долу в Подземния свят цели дни, в реалния свят тя беше затворила очи само преди броени секунди и вече беше почти премръзнала. Студът определено се усилваше. Хелън се запита дали при следващото й слизане тялото й ще замръзне напълно.
После се запита дали някога ще слезе отново. Беше я прогонил самият Хадес. Това не звучеше много обещаващо.
Измъкна се от леглото си, подхлъзвайки се, прекоси заледения под на стаята, за да си вземе телефона, но нямаше съобщение от Орион. Той вероятно още се изкачваше от пещерите. Времето не минаваше, докато бяха в Подземния свят, което означаваше, че мигът, в който Орион влизаше в портала, щеше да е също и мигът на излизането му, независимо колко време беше „прекарал“ от другата страна. Ако имаха късмет, Орион се връщаше точно сега, след като му беше позволено да остане в Подземния свят достатъчно дълго, за да чуе какво имаше да каже Персефона. Хелън можеше само да се надява, че Орион беше успял там, където тя така очевидно се бе провалила.