Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Тя потрепери силно и осъзна, че трябва да се махне от стаята си и да се стопли по някакъв начин. Спомни си лекцията на Хектор на брега, веднага след като едва не я беше удавил. Хелън може и да беше недосегаема за оръжия, но не беше напълно неуязвима, и прекомерният студ можеше да я убие така сигурно, както и удавянето.
Като насили заледената си врата и я отвори възможно най-тихо, Хелън подаде глава от спалнята си и се огледа наоколо. За щастие баща й още беше на долния етаж и гледаше телевизия. Тя затвори плътно вратата зад гърба си, избута до пролуката импровизираната преграда за задържане на топлината, за да скрие от баща си колко нереално студено беше в спалнята й, и извика надолу към Джери, че ще си вземе вана, за да заспи по-лесно. Той измърмори нещо за това, как трябвало просто да затвори очи и да си даде повече от една секунда, но не я попита нищо, нито възрази.
Докато влизаше в банята, Хелън се удари няколко пъти по челото с телефона си като наказание за ужасния си провал в подземния свят. Не можеше да повярва, че е била толкова глупава. Царството на Хадес вероятно не беше най-подходящото място, на което да говори за освобождаване на пленената царица, тъй като „шефът“ вероятно слушаше през цялото време. А Хелън открито беше заплашила да отведе единственото същество в цялата вселена, на което Хадес държеше — неговата кралица. Глупачка! Сега Хелън беше прогонена. Как, да му се не види, се предполагаше да изпълни задачата си, ако не можеше да слезе в Подземния свят?
Докато се разсъбличаше и пълнеше ваната с гореща вода, тя се замисли за срещата си с Персефона. Стори й се странно, че Хадес не се беше намесил по един или друг начин, когато тя и Орион говореха за освобождаване на Фуриите. Едва когато Хелън подхвана всички онези приказки за освобождаване на неговата царица, Хадес бе тропнал с крак.
Предпазливо се отпусна в горещата вода, все още с телефона в ръка, и съхрани в ума си това късче информация. После въздъхна и се накисна във водата, опитвайки се да измисли как да размрази стаята си, преди баща й да научи за станалото. Телефонът й завибрира.
Будна ли си? — изпрати й съобщение Орион.
О, за Бога, чу ли името на реката? — написа Хелън в отговор.
За какво говориш? Изритаха ме веднага след като П. каза, че ще умреш.
О. Имаше и още — отвърна Хелън, като пренебрегна цялата история с умирането и се надяваше, че Орион ще направи същото. Тя ми каза, че трябва да дадем на Фуриите вода от река… не чух името, защото и мен ме изпъдиха.
Все пак е нещо. Някой ден ще открия правилната река.
Чакай, „ти ще откриеш“? Какво ще кажеш за „ние ще открием“?
Коя част от „няма да оцелееш“ не схвана?
Това е само, ако не сънувам.
Ако не сънуваш ли?
Не и когато слизам в Подземния свят.
Тогава няма да слизаш повече.
Хелън си помисли, че това звучи малко заповеднически.
Решението всъщност НЕ Е твое — написа тя в отговор.
НЯМА да споря — дойде дръзкият му отговор.
Я чакай. Ти не контролираш това.
Н. Е. Сега изчезвай. Трябва да карам.
В продължение на десет минути Хелън се плацикаше из ваната, мърморейки си. Той пропускаше нещо — довод, който тя знаеше, че трябва да изтъкне — но тя още не можеше да види какво е. Опита се да го накара да се върне към спора с всевъзможни съобщения. Дори заплаши да си легне и веднага да се спусне в дълбините. След това той изпрати дълъг отговор, едно от онези съобщения, които трябва да превъртиш с бутона, за да прочетеш всичко.
Ако се върнеш в леглото, кълна ти се, че ще стигна с плуване до Нантъкет, ще заритам по вратата ти и ще разкажа всичко на Джери. Ти можеш да му обясниш защо искат да умреш. Не влизай в Подземния свят. Вече не се шегувам.
Да заплашва, че ще каже на баща й, си беше чиста подлост — беше казала на Орион, че Джери е „недостъпна зона“ и той беше обещал никога да не нарушава това правило. Трябваше обаче да признае, че ако наистина обмисляше да го направи, единственото, което би я спряло, беше заплахата, че баща й ще научи. Орион я познаваше много добре. Хелън се запита как бе успял да го постигне за такъв относително кратък период от време. За миг се усмихна на телефона, а след това се застави да спре. Не й харесваше да й нареждат какво да прави, но наистина й харесваше, че той държи на нея достатъчно, за да опита.