Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Докато работеше, Скай се чувстваше малко по-самоуверена отпреди. Знаеше, че се бори. Че има нужда от тази връзка със сестрите си и че в същото време се опитва да се откъсне от кръга.

Винаги беше смятала, че основният й проблем идва от мисълта, че е била отхвърлена. Когато бащата на Джо беше нахлул в кухнята им, майка й предложила своя живот и този на Скай в замяна на живота на Каролайн. Красотата на дивия живот. С толкова много травмиращи случки, че човек да се чуди коя точно да избере като причина за стремежа си към смъртта.

През всичките тези години беше мислила, че само тя страда. Другите две бяха намерили начин да победят скръбта, да избягат от заклинанието й. Защо точно тя от трите? И трите бяха оцелели през изпитанията, на които ги беше подлагал баща им по време на лов, и трите бяха държали оръжие в ръцете си. Защо точно тя трябваше да направи онази непростима грешка? Да убие човек…

Никога не говореше за това. Не беше споделяла какво изпитва. Сестрите й и баща й до известна степен имаха представа за преживяното от нея, но не и майка й, нито пък съпругът й. Детайлите от онзи ден бяха прекалено ужасяващи, прекалено лични, за да иска да ги споделя с когото и да било.

Убий! Думата звучеше остро, кратко, грозно и неизбежно като куршум. Скай посегна зад, една книга на лавицата до прозореца и измъкна скритото шише водка. Напълни отново малката си кристална чашка и отпи.

Докато пиеше или беше пияна, тя се опитваше да не мисли за онзи лов, за пушката в ръцете си и за Андрю Локууд. Пиеше, за да се разтовари, да се почувства щастлива, да изпита тъга. Пиеше, защото й харесваше вкусът на алкохола, защото мразеше да се убиват животни, защото съпругът й обичаше грубия секс, защото в кошмарите си усещаше как змии пълзят под пода на палатката й, защото баща й беше престанал да я обича, защото мразеше «Лебедово езеро», защото тогава беше отишла в планината, защото беше сърдита на майка си, че е предложила нейния живот, за да спаси живота на Каролайн, защото беше убила човек…