Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Клий и Скай помагаха на Каролайн да разчисти след бала. Правеха това всяка година. Беше традиция, която никоя от тях не би пропуснала за нищо на света. Този път Скай с ужас очакваше да остане насаме със сестрите си — срамуваше се заради нещата, които наговори на Каролайн предния ден. Но когато влезе в хотела, Мишел я уведоми, че Каролайн се е обадила да каже, че е болна и че моли никой да не я безпокои. Въпреки това Скай тръгна към къщичката, в която живееше най-голямата й сестра. Тъкмо когато се канеше да почука на входната врата, зад гърба й изскочи Клий и извика:

— Здравей, мое малко буреносно облаче! — Тя придружи поздрава си с целувка.

— Много ли е разстроена? — попита Скай.

— По-скоро е уморена.

— Искам да говоря с нея…

— Заспа късно. Остави я да си почине.

— Заради мен ли…

— Дори и да е заради теб, просто в този момент е по-добре да я оставим сама.

Двете се заеха да разчистват под вещото ръководство на Мишел. Всяка година се повтаряше все същото. Планирането, уреждането на нещата, очакването, декорациите — всичко това отнемаше месеци. И щом балът свършеше, всички с нетърпение започваха да чакат следващата година и следващия бал. Когато тържеството завършеше, Каролайн и сестрите й разчистваха. Този път Каролайн не се включи.

Докато сваляше хартиените фенери, Скай си помисли, че усещането е същото като при свалянето на светлините от коледната елха. Тя стоеше на най-горното стъпало на стълбата и навиваше жицата около ръката си. Чувстваше леко замайване от пиенето, както и срам заради обвиненията, които беше отправила към най-голямата си сестра. Очевидно на плажа се беше проявила нейната по-лоша страна.

Телефонът във фоайето на хотела иззвъня и така я стресна, че тя за малко да падне от стълбата. Беше предупредила майка си, че ще бъде тук, и се надяваше, че се обажда Саймън. Не беше го виждала от предишната вечер. Оказа се, че е клиент, който иска да направи резервация за вечеря.

— Хей, Мишел! — извика Скай, когато управителката мина покрай нея. — Момчетата от «Метеор» фигурират ли в книгата с резервациите?

— Не — отвърна тя.

Скай я проследи с поглед. Управителката влезе в хотела. Защо ли не беше изненадана от това, което току-що беше научила? Сърцето й болезнено се сви. През цялото време се беше притеснявала, че повторната поява на Джо Конър в живота на сестра й е временно явление.

— Чу ли? — подвикна Скай на Клий.

— Да.

— По дяволите! — изруга Скай.

— Той ще се върне — със спокойна увереност рече сестра й.

Когато най-сетне изтупаха праха от ръцете си и влязоха в хотела, Скай усещаше силни болки в гърба и краката. Отскочи до бара с намерението да си вземе една бира, но вместо това си поръча чаша леденостудена вода. Спря се за минута, за да отпие, и погледът й попадна върху една от картините на баща й. Платното беше съвсем малко — квадрат със страна не повече от дванайсет сантиметра — и на него беше изобразено мочурище.